Дайте на другия свобода, за да ви отвърнат със същото
Добави към моето меню
Дайте на другия свобода, за да ви отвърнат със същото
Ако кажете на партньора какво искате, ще си спестите скандали
100% от разводите започват с брак.
Тази шеговито изказана истина подсказва, че кризата в една връзка стартира с отмирането на любовта. “Срокът на годност” на човешките отношения зависи от условията и начина им на съхранение. Няма универсално и вечно лепило, което да ни държи плътно един към друг. Има непрекъсната борба за това другият отново и отново да избира да бъде с нас. Това става чрез непрекъснато и неуморно съблазняване.
Трудно е да се изброят всички причини за разтрогването на една връзка. Ще се опитам да спомена само най-важните от тях. До голяма степен проблемите тръгват от лошото общуване. Това не означава единият да говори, а другият да се включва само с междуметия. Общуването е качествено само когато е прозрачно и директно. И предполага партньорите да създадат среда, в която всеки да бъде себе си и да е открит, без да му се налага да се преструва. Да може категорично да заявява потребностите си. Колкото повече нараства доверието в една връзка, толкова по-стабилна е тя. Доверието предполага възможност спонтанно да изразяваме нашите чувства и мисли. Липсва ли, връзката е мъртва.
Изгубеното доверие може да ви заточи в лабиринта на ревността. За да се доверим на друг, първо трябва да имаме вяра в себе си. Често в началото на връзката бъркаме ревността с любовта, но те нямат нищо общо. Ревнивият най-често е несигурен в себе си. Така че не проверявайте чрез ревността до кое деление е отскочил живакът на любовното ви щастие. Да ревнуваш, означава да се опитваш да превърнеш партньора си в своя собственост.
Изневерите също стават причина двама влюбени да се разделят. Колкото повече партньорите взаимно задоволяват своите потребности, толкова по-стабилна и хармонична е двойката и толкова по-вероятно е тя да остане моногамна. Ако единият от партньорите избере да се държи с противоположния пол като дете пред щанд за детски играчки, то явно връзката боледува и ще свърши с раздяла.
Другият популярен “препъникамък” в сърдечните отношения е компромисът. Комфортът в двойката се гарантира от свободата да сгрешим и да ни бъде простено. Компромисът несъмнено е необходим, но когато се прави често, не заздравява, а разяжда връзката.
Никой от нас не може да притежава друго човешко същество. Обич се разменя за обич. Мислене от типа “Тя е моя”, “Той е мой” може да ускори раздялата. Другият убиец на любовта е рутината. Дълготрайността на връзката се осигурява от развитието, промените и честите експерименти. Ако претендираме другия да мисли и да чувства като нас, това също може да ни направи нещастни в любовта. Подобно поведение е незряло и инфантилно. Порасналият индивид приема другостта. Връзката агонизира и когато се наруши правото на лично пространство и време. Всеки има свободата да води собствен живот извън двойката. Да поставим лични граници, означава да начертаем линиите, които другите не би трябвало да прекрачват. Когато стане въпрос за тези неща обаче, повечето от нас се въздържат.
Истинските драми в много от връзките понякога идват от родителите на партньорите – често това е майката на мъжа, която все още държи да участва в живота на вече порасналото си дете. В един виц се казваше: майка му и аз бяхме щастливи в продължение на 20 години. После се запознахме.
Списъкът с причините за раздяла е необозрим, затова оставям на читателя да допише останалото. Парите, гордостта и десетки други неща, които всеки сам открива във връзката си.
