Събор на каракачаните
Добави към моето меню
Какво: Национален събор на каракачаните в България
Къде: град Сливен
Кога: 24 август 2019 г.
По традиция, съборът се провежда в местността Карандила край град Сливен – последните петък и събота на месец Август.
На събора се раздава курбан на всички посетители и гости. Вечерта има традиционно каракачанско гленди.
С водосвет за здраве и благоденствие се открива и 28-ят Национален събор на каракачаните в България.
„Този събор се превърна в символ на толерантността и приятелството между различните етноси в нашето общество. Вие винаги сте били пример за нас с Вашето трудолюбие, упоритост, честност и находчивост.
Въпреки трудностите през годините, Вие сте съхранили идентичността си и традициите си, които с голяма любов предавате и на децата си“, заяви по време на откриването заместник-кметът по хуманитарните дейности Пепа Чиликова, през 2018 г.
Основната цел на събора е да се запазят, съхранят и да се предадат на поколенията традициите, обичаите, фолклорът и културата на каракачаните. В местността се строи традиционна каракачанска колиба, в събора участват културните дружества на каракачаните в Сливен, Казанлък, Карлово и Карнобат.
И до днес няма единна теория за произхода на каракачаните. Някои учени твърдят, че общността напуска Северна Гърция в началото на XIX век, след като оказва съпротива на поробителите и е подложена на масово клане. А други смятат, че каракачаните последни бранят Константинопол и се оттеглят през 1453 г., когато градът пада под османска власт.
До средата на миналия век те водят номадски начин на живот – преди да се превърнат в съвременна уседнала общност, която обаче пази спомена за пътя, оформянето на селищата в планината, отглеждането на овцете, преработката на млякото, останалите дейности, белязали миналото на родовете и солидарността, запазила се помежду им и до днес.
Каракачаните са православни християни и следват празничния календар на църквата. Но заедно с това те имат красива обредност, свързана с номадския им начин на живот.
Наесен каракачаните слизат от планината и се отправят към равнината на Беломорска Тракия. И тръгвайки на път, те спазват един прекрасен ритуал – красиво облечена жена на кон повежда целия керван, който поема на юг. Сватбеният обред пък изисква страната на младоженеца да направи знаме, наречено фламбура, и с него ритуално преминава цялата женитба.
