Тодоровден
Добави към моето меню
Тодоровден, се празнува винаги в първата събота на Великденските пости след Сирни Заговезни. Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически датира още от ранното средновековие, като обединява култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон.
Тодоровден се празнува за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт.Наричат празника още Конски Великден.
Победителят в традиционото конно състезание – кушията се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа.
Като предвестник на чаканата пролет е празникът наричан Тудорица или Тодоровден. Стопаните яхват сресаните и окичени с пискюли и синци коне и се надпреварват по разкаляния от топящия се сняг терен, а във втория тур се състезават с впрегнати каруци да припомнят на животните, че се задава селскостопанската година.
Празнична трапеза за Тодоровден включва постни ястия и пита. На този ден се вари царевица и жито, към тях се прибавя леща, боб. Във всяка къща, за здраве, се меси обреден хляб – колак – най-често с формата на конска подкова или конче, върху който се слага скилидки чесън, орехови ядки, сол. От обредния хляб се разнася по съседните къщи, за да могат жените да раждат лесно.
Обредната трапеза е с постни ястия: пита с мая; леща; чорба от гъби.
