Меню за Тодоровден
Добави към моето меню
Тодоровден, се празнува винаги в първата събота на Великденските пости след Сирни Заговезни.
Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически датира още от ранното средновековие, като обединява култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон.
Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято
Тодоровден се празнува за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт.Наричат празника още Конски Великден.
На Тодоровден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче” или „копито”, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки.
Обредната трапеза за празника е постна и включва пита с мая, леща, супа от гъби, варена царевица.
На този ден, ако сготвите зрял боб яхния, направите салата от варена царевица и добавите малко червен лук, печена чушка или кисела краставичка за цвят и вкус, ще имате вкусна храна за Тодоровден.
Пита “Подкова” за Тодоровден. Вари се и се раздава и Коливо – жито с мед и орехи…
споделена от Snejana Aleksieva
В детските ми спомени Тодоровден е свързан с варената царевица. Разбира се, варена царевица на мамули, баба ни правеше още от средата август до края на септември и бе нещо много вкусно. Но имаше един ден в края на зимата на който се вареше царевица на зърна. Слагаше се в чиния и се посипваше с малко захар. От нея първо се даваше на животните на двора – на магарето, на козичките, на овцете и на кокошките – като се наричаше да са живи и здрави.
След това от тази царевица се слагаше на края на печката с дърва за да е топла, докато седнем на масата.
Като на всеки празник баба правеше баница с дърпани кори и питка, която се оформяше като подкова.
Имаше и коне. Конете бяха на конната база в Арбанаси. Бяха и в селскостопанския двор на селото. Почти във всяка къща на село имаше магаре или кон. И на голямата поляна до село винаги пасат (и днес!)
На Тодоровден в Павликени 2015, снимка Георги Георгиев
Тодоровден е винаги в съботата след Сирни заговезни и с него завършва Тодоровата седмица.
Събота е ден в който семейството се събира, събират се и поколения – баба и дядо, родители, деца…
Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур; прекаждат ги, прекаждат също и вино и ги раздават по къщите. Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете.
По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, пълно с прясна вода и малко вино и му дава да пие. Вечерта в дома на победителя ерген се събират всички, черпят се и играят хоро.
Докато момците се подготвят за състезанието, момите задължително измиват косите си, за да са гъсти и лъскави като конски опашки. Във водата слагат пъпки от дряновиците сурвачки, стъбла от къпина или билки. На зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти.
На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се нареждат в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. От този ден невестата вече може да меси хляб в мъжовата си къща, да го пече и да го раздава.
