Трифонов ден
Добави към моето меню
По традиция на 14 февруари в България се чества празникът на виното – Трифон Зарезан. От десетилетия този ден и у нас е възприет като Ден на влюбените – Св. Валентин.
Ден на лозаря
За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон според църковния календар тогава (затова Трифонов ден се отбелязва и на 1 февруари)
Според народните ни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
Виното има собствен живот, собствен път в човешката история. Истината е че то избира. Хората си отиваме, а виното ще ни надживее.
Според директора на Агенцията по лозата и виното Красимир Коев площта на лозята у нас се увеличава, увеличават се и винарските изби, а българското вино е в топ 5 на най-качествените вина в света.
История на празника:
Трифоновден е православен празник в чест на Свети Трифон. Отбелязва се от Българската православна църква на 1 февруари по нов стил. Във фолклорния календар е осмислен като цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци — 1, 2 и 3 февруари. Наречен от народа ни Трифон Зарезан, празникът се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Някои хора го празнуват на 1 февруари (с религиозния празник), а повечето – на 14 февруари, когато е бил Трифоновден по стар стил.
В етнографските изследвания образът на светеца се сравнява с образите на старите богове Дионисий, Сабазий, Бакхус и др. Такива възстановки се правят днес в района на Мелник.
Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той присъства в православния календар като празник, свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. Период, в който се провеждат карнавалните игри, свързани със събуждането и възвръщането към живот на природата и божествата, от които зависи да е плодородна годината.
Най-близките места където сме били на Карнавал е в Солун и в Струмица, на 40 км от Петрич в Македония.
Българската фолклорна традиция изисква на този ден мъжете да отидат с бъклица червено вино и обреден хляб на лозето. Лозите се зарязват и се поливат с виното.
Обредната трапеза на Трифоновден
Храната за лозето включва питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, сирене, сланина; туршия, луканка и др.
Възстановки на обредите на предците ни се правят в цялата страна, като навсякъде има и местни, характерни моменти – едно е в района на Мелник – правят се възстанови по слизане на Дионисий от планината, друго е в Сухиндол – тук се търкалят бурета. Общото е, че на този ден се зарязват лозите и се избира цар – стопанинът с най-добре гледано лозе и най-хубаво вино.
В селата с развито лозарство на времето празнували с песни и свирни, извивали хора и слагали богати трапези. Както се полага на днешния празник в чест на Св. Трифон, участниците във веселбата вдигат наздравици с вино.
Зарязването на лозето е ритуална игра и своеобразно магическо действие, чрез което се цели предизвиква плодородие и закрила, а благословията чрез слово има силата на заклинание. Зарязването се извършва от двама души, отрязаното място се полива с вино. С лозови пръчки се свиват венци, окичват се главите и се сяда на празничната трапеза.
Трапеза за Трифон Зарезан
По традиция рано сутринта стопанката замесва хляб, който украсява с направени от тесто лозови листа и гроздове. Приготвя пълнена с ориз кокошка. На масата се слага туршия и това, което дала земята.
Задължителна е бъклицата с вино, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързани с червен конец.
Празнична погача за празника на виното
Традиционните обичаи за Трифон Зарезан са живи и днес. България е земя на виното от времето на Дионисий и днес се прави много и хубаво вино.
Още в дълбока древност виното било възприемано като сакрална напитка: първоначално го пиели единствено по време на ритуали, за да се приобщят към божественото, за да предскажат чрез него плодоносна година или раждането на нов цар. Траките вярвали, че чудодейната напитка притежава свойството да променя състоянието на човешката душа – нещо, на което са способни единствено боговете, затова те смятали, че виното е самият бог. Той ни весели и носи наслада на душата.
По-късно древногръцката митология заимствала от траките бога на виното Загрей или Сабазий, наречен с името Дионис. Той и неговите митични последователи Пан, сатирите, менадите, вакханките, нимфите… в прослава на виното подемали зашеметяващи, бурни пиршества, които прогонвали надалеч разума и волята. Богът-вино бил огънят, който озарявал празниците на древния свят.
След християнизацията, игрите в чест на Дионис са обявени за еретични. Така тракийският бог сменя своя облик, за да пребъде през вековете и да стигне до наши дни с образа на Свети Трифон Зарезан. Според Християнското му житие Св. Трифон е роден през 248г. в гр. Апамия, Фригия, Мала Азия- един традиционен лозарски район.
На 14 февруари празнуват и археолозите. За това колко богат е бил даден тракийска династия свидетелствал златният му или сребърен сервиз за пиршества
В Древна Елада и Древен Рим пиели виното разредено с вода.
Най-големи ценители на виното сред древните са били елините. Те са пиели виното разредено в съотношение 2 части вода и 1 част вино. „Това е било така, защото винените сортове, съществували в онези времена, са били много по-различни. Давали са едно много по-гъсто вино. Освен това се е смятало за простащина, ако виното се разреди 1:1 или пък ако се пие чисто.“, разказва археологът и директор на Историческия музей във Велико Търново Иван Църов.
В наше време виното продължава да държи хората в плен на най-изкусната си магия – да ни събира на хубава приказка с близки и приятели. Срещи-празници, на които с искрящи като виното очи си пожелаваме здраве и щастие.
На 14-ти февруари празнуват всички лозари, градинари и кръчмари.
Имен ден имат хората, които носят името Трифон, Трифона, Рачо, Радка, Лозан и Гроздан.
Каквото и да празнувате на 14 февруари – наздраве с пожелания за много любов