най-старото кафене в Европа
Добави към моето меню
Най-скъпото кафе, което съм пила, на най-романтичното място, е там, във Венеция, на площада с много гълъби, пред двореца на дожите, пред моста на Въздишките. Колкото и много да е чел човек за Венеция, колкото и филми да е гледал и колкото и да е слушал когато види Венеция е разбира, че трябвало да го направи, за да разбере какво е красота създадена от човека
Казанова обичал “Флориан” повече от жените. Байрон, Гьоте и Пруст са опитвали кафето на най-стария салон в Европа
На 286 лета е най-старото кафене в Европа. Носи името на първия си собственик, живял през XVIII век.
Намира се в сърцето на Венеция, пред Базиликата с мощите на един от четиримата евангелисти – св. Марко.
В продължение на столетия, то е като светофар на кръстопът за много майстори на перото. През салоните му са минали Казанова, лорд Байрон, Гьоте, Русо, Пруст. И до един са описали страстта си към този непонятен свят. Днес “Флориан” е част от легендата, мост между света на живите и мъртвите поети, останали в плен на любовта си към Венеция.
Във “Флориан” не продават кафе, а история. Всичко – от мебелите до фасадата, е антика
Още говорят във Венеция, че първото, което се приискало на Казанова, след като избягал от затвора, било не отзивчива жена, а чаша силно кафе. Нито копоите, пратени по петите му, нито гондолата, която го очаквала на Канале гранде, били в състояние да го откажат от намисленото. Така започва една от многото версии на легендата, събрала куп известни имена в историята на най-старото кафене в Европа. Смята се, че именно във “Флориан” на пиаца “Сан Марко”, в опасна близост до палата на дука най-дръзкият любовник на всички времена
изпил онова последно кафе
с което преглътнал горчивата истина, че напуска родната Венеция.
Джакомо Казанова е един от първите и безспорно най-скандалният клиент на “Флориан”. В средата на XVIII век кафенето било едно от малкото места, където ненаситен сладострастник като него можел да срещне дами от класа. Той не бил красив, нито богат, но жънел успех там, където много други се проваляли. Арогантното му поведение и безконечните любовни авантюри станали причина да си навлече гнева на Светата инквизиция. По време на една разходка Казанова се влюбил в привлекателна жена, която криела лицето си зад маска. Оказала се послушница от съседния остров Мурано, дошла да предаде тайно поръчение на френския посланик. Казанова не само я прелъстил, а й организирал оргия с въпросния дипломат, един абат и още една монахиня. Когато скандалът станал обществено достояние, църквата го осъдила на тъмница. Цели 15 месеца прекарал той зад решетките до момента, в който успял да избяга с помощта на надзирателя си. Ръкописите, в които подробно описвал креватните си подвизи, били обявени за нечисти и прокълнати. Шокиращо било не толкова написаното, колкото, че се случило наистина. Историята на Казанова все пак стига до нас под формата на биография, която той пише по-късно от замъка на граф Валдщайн. Умира, без да я довърши. Остават неописани 27 години от живота му – последните. Пътищата на всички поети, минали през Венеция, водят при “Флориан”. Техните думи отекват във времето и
са най-добрата му реклама
Докато обитава града и пише първите две песни на “Дон Жуан”, Байрон възкликва: “Обичал съм я от дете!” А скандалната Жорж Санд, известна с вкуса си към пурите, панталоните и талантливите мъже, пише: “Приятелю, вие и идея си нямате какво нещо е Венеция.” Нейният романс с Алфред дьо Мюсе в града на гондолите й донесъл рядък трофей. След края на връзката романтикът й посветил своята “Изповед на един син на века”. Да го погребат в потъващия град, пожелал руският композитор Стравински. Докато подготвял премиерата на операта “Похожденията на безпътния” (1951), той бил обичаен гост в кафенето, което дели арка със стария театър La Fenice. Днес тленните му останки лежат в православната част на гробището “Сан Микеле” до тези на приятеля му Дягилев.
Днешните стопани на “Флориан” са наясно
че продават не марка кафе, а история, в която всяка прилика на събития и лица не е случайна. Затова оставят фасадата непокътната – опушена, на места без цвят и мазилка, но автентична като къщите от двете страни на Канале гранде. Много наводнения и войни е видяло кафенето, откакто първият му собственик Флориан Франческони патриотично го нарекъл “Триумфираща Венеция”. По време на австрийската окупация послужило за военен картел. А след появата на италианския печат било сред първите разпространители на Gazzetta Veneta. Още внукът,
наследил бизнеса в две помещения, ги удвоил
Днес те са низ от елегантни салони със собствени имена: “Салон Ориент”, “Зала на Свободата”, “Китайската стая”. “Салонът на знаменитите” е посветен на личности като Марко Поло и Тициан, а “Сенаторската зала” на “Флориан” се смята за рождена на Биеналето на Венеция. От 1894 г. насам Международната арт експозиция се чества всеки две години и спира само по време на двете световни войни. Нескромна е листата с цени на заведението, прочуто в цял свят. Започва с еспресо от 6 евро. Ако се пие на терасата, се плаща и за оркестър. Чаша шампанско струва 25 евро, а скромна закуска с кроасан или парче торта – 29.
Марина Петрова
