Едно мокачино, едно лате макиато и едно кафяво кафе
Добави към моето меню
Кафето във Виена
не е нито по- ароматно, нито по-вкусно. Но там знаят как да му се наслаждават и кафето е издигнато в култ.
Само по себе си кафето е нищо. Важен е ритуалът
Във Виена е развита своеобразна култура на кафенето, поддържана през вековете с любов. Иначе самите виенчани обичат да се шегуват с кафепиячите. Има един популярен виц:
Едно мокачино, едно лате макиато и едно кафяво, поръчал клиентът.
Келнерът стриктно си записал поръчката, отишъл до бара и викнал: “Три кафета, моля.”
Мокачино
Смес от сметана, инстантно кафе, какао, захар и ароматни подправки за бързо и лесно “Мокачино”
1 ч. ч. сметана на прах
1 ч. ч. инстантно кафе
3/4 ч. ч. захар
1/2 ч. ч. подсладено какао
щипка смляно индийско орехче
щипка канела
Сметаната на прах, инстантното кафе, захарта и подсладеното какао се сипват в подходящ дълбок съд (може да се използва буркан с капачка).
Поръсват се с канела и смляно индийско орехче и се смесват добре. (Ако се използва буркан, той се затваря и хубаво се разтръсква, докато сместа се хомогенизира.)
В подходяща чаша се поставя 1 с. л. от сместа, залива се с гореща вода и се поднася.
Лате макиато
е картина, една от най-полуплярните напитка в Италия, която има общо с капучиното, което се предлага в софийските кафенета само по продуктите, иначе е пълномаслено прясно мляко, върху което се спипва внимателно експресото
“Едно лате макиато, моля” – Номерът е в перфектно разбитото прясно мляко, върху което се излива внимателно супена лъжица кафе експресо. Целта е то да остане като отделен слой в чашата, а отгоре се залива с останалата млечна пяна.
В резултат се получава “шапка от искрящ сняг”. Важно е трите слоя да радват окото колкото се може по-дълго. За да се постигне това, млякото трябва да е пълномаслено и да му се добави малко сметана. То трябва да е затоплено точно до 60 градуса. Разбивайте го обаче не с миксер а с обикновена тел.
Кафяво кафе
е кафето, което пием по няколко пъти на ден, било то експресо, от машината или от италианката.
Да се върнем във Виена
Всеки съвременен туристически пътеводител указва кои кафенета да бъдат посетени. Така чужденците се тълпят в едни и същи заведения. “При нас идват най-вече испанци и японци – казва моя позната, която веднъж седмично работи като келнерка в “Демел”. Испанците крещят, а японците не спират да снимат сахер тортите. Много са досадни.” Освен че предлага кафе, сладкарница “Демел” е известна и като най-добрия производител на торти и всякакви сладки. Зад стъклени витрини майстори-сладкари приготвят торти като замъци. Туристите гледат и цъкат с език. После сядат да обсъдят видяното на кафе. Защото във Виена всичко се обсъжда на кафе и в кафене. Казват, че традицията на общественото пиене на кафе се появила не толкова от разкоша, който впечатлява в този град, колкото от недоимъка. Повечето виенски жилища били тесни, мрачни, с общи тоалетни на етажа, така че хората предпочитали да се срещат извън домовете си. И къде… къде… в кафенето.
Днес жилищата са реновирани, но традицията останала, а 1 октомври е обявен за ден на кафенето в австрийската столица. Над 60 кафенета предлагат безплатно кафе и сладки за своите посетители.
Някои от най-известните кафенета необученият турист може да отмине. Например “Клайнес кафе”, което както сочи името му, е мъничко и от наша гледна точка запуснато. Но пък който е гледал филма “Преди изгрев” на Ричард Линклейтър, няма да го пропусне. Защото именно в това кафене сядат Итън Хоук и Жули Делпи при еднодневната си разходка из Виена. Близо до него е кафе “Алт Виен”. Очукани столове, раздърпана тапицерия, по стените висят стари, пораздрани плакати от отминали времена – това е обстановката в тия кафенета, което се смята за извънреден шик. Подобно е и кафене “Хавелка”. Собственикът му, Леополд Хавелка, започва работа като кафеджия през 1936 г. първо в кафене “Алт Виен”, три години по-късно открива собствено кафене. И до днес, вече над 90-годишен, той седи на висок стол до вратата на кафенето си и се ръкува лично с всеки влизащ гост. Да отидеш във Виена и да не дадеш 3,50 евро за кафе във “Хавелка”, е все едно да подминеш катедралата “Свети Стефан”.
Легенди се носят за това как се е появило кафето във Виена. Според една от тях това е станало в края на турската обсада около Виена. Преоблечен като турски войник, Георг Франк Колшицки преминал вражеската линия, за да предаде важна военна информация. За геройството си бил възнаграден – с парче собствена земя, право на производство и търговия и чували, взети като плячка от турците. В тези чували той открил странни тъмни зърна. Колшицки измислил как да използва зърната – отворил първото виенско кафене близо до “Свети Стефан”. Но тъй като течността му се сторила горчива, решил да я смеси с мляко и захар. Според историческите сведения обаче първото кафене в града било открито от един арменец на име Деодато, който бил таен агент в имперския двор и нему било поверено правенето на кафе като важна и отговорна работа. Всичко това се случило около 1683 г.
Виенското кафене не е първото в света – арабският свят отдавна познавал тези заведения, в Европа кафене било вече открито във Венеция през 1647 г., а през 1650 г. кафенета се появили и в Англия. Виена обаче развила и по-нататък тази култура, чиито белези и досега са запазени почти в първоначалния им вид.
Например задължителната чаша вода към кафето. Или играта на билярд в заведението, както и играта на карти.
Дълго време единствената жена в кафенето била касиерката, която седяла зад специален тезгях и нямала право да се движи из заведението. Тя следяла счетоводството и раздаването на захарта. Жените получили законов достъп до кафенето едва през 1856 г. Отначало само като придружителки на мъжете си.
През 1720 г. за първи път в едно от кафенетата на Грабен се слагат вестници. Всички следват примера и четенето на преса на обществено място се превръща в мода. За ужас на правителствата, тъй като най-любими били антиправителствените памфлети. Както и днес.
68 години по-късно за първи път в кафене се организира концерт.
Моцарт обичал да обикаля по кафенетата, за Бетовен те също се превърнали в любимо място за представяне на музиката му.
1873 е годината на Световното изложение във Виена. Многобройните гости, посетили града, естествено прекарват по-голямата част от времето си в кафенетата. След което разнасят славата на виенското кафене по света. През 1890 г. към екстрите на кафенетата се прибавят и литературните четения. Заведенията стават любимо място на литературни кръгове за обсъждания на произведения и се превръщат във вид литературни къщи. Изобщо културата на Виена се ражда и се разпространява в кафенето.
През 20-те години на ХХ век виенското кафене за кратко забравя родната музика и се озвучава от американски джаз. По това време там вече може и да се танцува. Тежки времена настъпват, разбира се, с времето на нацизма и Втората световна война, но веднага след края й завърналите се емигранти отново отварят затворените си кафенета.
1950 г. е тъжна за виенското кафене – в съседния Триест е произведена първата еспресо кафемашина. Италианската стока залива Виена. Голяма част от кафенетата затварят, модерно е кафето да се пие в малки чашки и на крак. После идва телевизията, хората предпочитат да останат у дома, а не да излязат навън в кафенето. Но всяко чудо за три дни. Виенската управа хитро използва 300-годишнината на виенското кафене и през 1983 г. обявява голямо честване. Колелото на успеха отново се завърта. Виенчани откриват забравената прелест на кафенето и се връщат към него. Започва ренесансът на виенското кафене.
И днес няма човек, отишъл във Виена, да не седне да изпие едно кафе навън. Не че е по-хубаво, но така повелява традицията. А ако питате българите, които живеят там, къде ще ви препоръчат да пиете кафе, те ще ви кажат: “Ела у нас, ще ти направя най-прекрасното турско кафе. Такова можеш да пиеш само у българин във Виена.”
зърно КАФЕ a coffee bean;
смляно КАФЕ ground coffee;
КАФЕ с мляко white coffee;
турско КАФЕ Turkish coffee;
КАФЕ-експресо extract-coffee, espresso;
нес КАФЕ instant coffee, soluble coffee;
шварц КАФЕ black coffee, plain coffee;
