Внимавай какво говориш
Добави към моето меню
Внимавай какво говориш
Внимавай какво говориш,
защото думите се разнасят за миг,
и ако казваш каквото мислиш,
можеш да загубиш безценния си език.
Думите неволно се отронват от устата
и после страдаме от отката.
Защо да разкрия всичко, което знам?
Помисли преди да попаднеш в капан.
La Conciergerie – Консиержрѝ – бивш кралски замък и затвор.
Намира се в самия център на Париж, на западния край на Ил дьо ла Сите, недалеко от катедралата Парижката Света Богородица.
Историята се е случила преди няколко века във Франция. Кралят обвинил министър-председателя и най-доверения си поддръжник, че краде злато от кралската съкровищница. Стражите арестували министъра, оковали го във вериги и го хвърлили в тъмно подземие. Цяла нощ министър крачил в тъмната и студена килия и се питал как е възможно това да се случи. Решил, че кралицата, неговият дългогодишен враг, е организирала заговора и се готви да го смени с някой от своите хора.
Сутринта той чул как наточват остриета, издигат ешафод и се събира тълпа да гледа неговата еказкуция. Не искал да изгуби главата си и знаел, че трябва да разсъждава бързо.
Стражите завели министъра в съдебната зала пред краля и сидиите. Старият съдия му направил знак да се доближи:
– Съгласен ли сте с обвиненията, синко? – попитал той.
Министърът серизоно отговорил:
– Да.
– Не отричаш ли обвиненията? – изненадал се съдията.
Министърът знаел, че няма нищо общо с откраднатото злато. Бил сигурен обаче, че никой няма да му повярва. Повечето затворници твърдели, че са невинии, но въпреки това съдията ги обвинявал за виновни и няколко часа по-късно ги екзокотирали. Единствената надежда на министъра да спаси живота си било да приложи различна тактика.
– Поемам цялата отговорност за откраднатото съкровище, защото отговарях за хората, които го пазеха. Мислех, че съм ги избрал мъдро, но очевидно не е така и ужасно съжалявам.
Кралят се замислил. Не бил чувал някой да се съгласява с обвиненията или да поема отговорност за грешките си.
– Правилно ли чух?- попитал кралят – Обвиняваш се за нещо, което не си извършил?
– Да, ваше благородие. Вие ми се доверихте да вземам мъдри решения, а аз избрах неподходящи хора. Поемам вината.
Кралят мълчал няколко минути, в залата настъпила пълна тишина,
Най-сетне кралят станал и заговорил:
– Не мога да накажа този човек за престъпление, което не е извършил. Той беше отличен министър и не ми е дал основание да не му вярвам. Ще пощадя живота му.
следва продължение
В средната кула била затворена кралица Мария Антоанета преди екзекуцията
В същата минута кралицата станала несъгласна с решението на краля, но кралят й дал знак да мълчи и се обърнал към царедворците и съветниците си с думите:
-Освободете министъра и го пуснете да си отиде при семейството си – заповядал кралят.
Веднага щом освободили министъра и му свалили оковите много любопитни граждани го наобиколили и започнали да го обсипват с въпроси:
– Мислите ли, че кралицата има нещо общо със затварянето ви? – извикал някой.
– Има ли заговор?
– Смятате ли, че най-лошото свърши? Какво ще направите за да се защитите, мосю?
Министърът знаел, че родената в Австрия, коварна и недолюбвана от народа кралица се опитва да се оттърве от него от години и затова помилването от страна на краля било голяма победа. Обърнал се към тълпата, вдигнал ръка и дал знак, че ще говори. Извисил глас, за да го чуят всички, и казал следното:
– Бих бил идиот за да не разбирам, че кралицата иска да ме извади от играта, но тя е само една жена!
Думите му предизвикали бурни аплодисменти.
– И дори не е французойка, нали?
Тълпата надала още по-силни одобрителни викове.
– Кралицата загуби тази битка – продължил министърът – и ако знае кое е добре за нея ще се пази.
Хората започнали да надват още по-силни викове на подкрепа и да тропат с крака. Скандирали името на министъра. Бил вдъхновен и искал да говори още. Но съпругата му, която стояла до него стиснала ръката му, сритала го по крака и успяла да го смъкне от подиума.
Докато двамата съпрузи си проправяли път към вратата през множеството хора, думите на министъра се разнасяли от уста на уста, от селенин до царедворец и когато думите на миснистъра стигнали до краля грубите забележки вече се били превърнали в предателска, изобличителна реч.
– Не знам дали чухте това, сир – казал единият съветника краля – но министърът нарече кралицата австрийка, предател, която иска да ви отнеме престола и кралството. А после добави, че рано или късно ще отсечете главата й.
Кралят се ядосал много.
-Незабавно доведете министъра в покоите ми – извикал кралят и се оттеглил.
Сърцето на миснистъра заблъскало в гърдите му, докато вървял по коридора към покоите на краля. Не вярвал да е казал нещо толкова усжасно, което да предизвика гнева на краля. Не за пръв път кралицата ставала център на противоречия. “Ще се извиня. Ще поискам прошка на колене. Кралят ме харесва. Има ми доверие вече петнайсет години ….”
В кралските била пълна тишина.
– Нарекохте ли съпругата ми идиот? – попитал кралят.
– Не разбира се! Позволете ми да повторя какво казах…
– Отправихте ли забележки за това, че е чужденка?
– Казах само, че …
– Освен това, смятате ли, че ще я екзакутирам!
– Не, опитах се д кажа, че ….
– Трябваше да и го кажете преди няколко месеца, на мене и да обсъдим. Но вие отворихте устата си пред хора, които ви подкрепят, и разпространихте из целия град и цялото кралство новината, че искам да се оттърва от съпругата си.
– Ваше величество, аз само …
За секунди кралят заповядал на стражите да отрежат езика на министъра и да го окачат на вратата. Екзекуцията била насрочена за вечерта и няколко седмици след това главата на министъра висяла не на кол извън двореца, а в съдебната зала, близо до помещението където съдиите минавали всеки ден.
Palais de Justice Прокуратурата днес
След векове когато Шарл дьо Гол вървял по коридорите на съдебната палата, допирал пръсти до устните си, за да напомни и на другите да бъдат нащрек за духа на министъра, който обитавал тази сграда.
Десетилетиа по-късно президентите Жан Ширак и Франсоа Митеран почтително минавали по коридора, без да прпрпнят нито дума , напомняйки по този начин на сътрудниците си, че думите могат да действат като острие на кама.
На мястото където някого бил окачен езика на министъра, била поставена малка паметна плоча със стих, който звучи много по-добре на френски, а това е превода:
Внимавай какво говориш,
защото думите се разнасят за миг,
и ако казваш каквото мислиш,
можеш да загубиш безценния си език.
Думите неволно се отронват от устата
и после страдаме от отката.
Защо да разкрия всичко, което знам?
Помисли преди да попаднеш в капан.
