История за вино
Добави към моето меню
Вино. История на винарството
Получаването на вино от древноста до наши дни е обвито в легенди и приказност.
За това допринасят и съвремениите реклами за вина от стари марки, които имат винаги нещо енигматично, свързано с тяхното производство, някаква скрита тайна, която се предава в един род векове наред. Колко от вас, любезни читатели, на тази статия имат ясна представа за това как се приготвя виното, което пиете. На какво се дължат неговите вкусови качества, които водят до Вашето одобрение или неодобрение. Истината е една и тя е, че винарството както наука и изкуство датира едва от средата на 19 в. , когато учени като Пастьор и Бюхнер изясняват процеса на ферментация и дават на науката за виното – енология, начините за съхраняване и подобряването вкусовите качества на вината.
Най-старите сведения за виното намираме в Библията, където се разказва за предтечата Ной, който се опил с вино.
От египетските паметници узнаваме, че винарската техника е била позната на древните, които са притежавали преси за изстискаване на гроздовия сок. За да могат да съхраняват виното, в стария свят са се приготвяли силни на спирт вина. Не случайно в древна Атина и изобщо в античния свят, по разреждането виното хората са предусещали дали ще се водят сериозни разговори или ще се разгарят бурни оргии и опиянения.
Омир споменава за вино, което можело да поема до 20 пъти повече вода. Соломон (1016-967 г. п.н.е.) е приписвал на виното свойството да усилва паметта. Есхил (525-456 г. п.н.е.) възпява добродетелите на виното. Платон (427-347 г. п.н.е.) в труда си за идеалната държава наред с комедията е забранявал употребата на вино на хора по-млади от 22 г. Аристотел IV в. Преди Христа говори за митичните вина от Аркадия (Тракия), които са били толкова гъсти, че преди употреба задължително е трябвало да бъдат разредени с вода.
Културата за пиене на вино, също е много интересна. В културния исторически контекст на голяма част от народите, виното е било употребявано по време на празници и мистерии. Не случайно гръцкия бог Дионисий е бил закрилник и патрон за винарите. По време на дните, посветени на Дионисий, виното е било основно култово питие.
Картагенците, които си давали сметка за вредата, която виното може да причини на една армия, са забранявали неговата употреба по време на война.
Траките са били едни от най-признатите и търсени производители на вина. Омир в своята Илиада описва как натоварени с вина кораби от Тракия идват до гръцкия лагер пред Троя. Учените от Националния исторически музей в България намират следи от вино в златните съдовете от Панагюрското златно съкровище, които са престояли в гробница повече от 20 века.
Вината и техните вкусови качества зависят най-много от сортовете грозде, които се отглеждат на територията на даден регион. Общоизвестен е фактът, че южните страни, където има умерен климат, съчетаващ обилни валежи и топло време, са родина на най-добрите сортове грозде за вино. България, в това отношение, има всички природни условия за добро овощарство, което се доказва от дълголетната традиция, свързана с производството на грозде. В един от най-ранните български писмени паметници – Крумовите закони, владетелят предвижда тежки наказания за пиянството и прекомерната употреба на вино. По заповед на хан Крум, в Тракия са изкоренени големи площи насадени с лозя. Историците приемат, че този закон е засягал предимно славянския етнос и остатъците от тракйското население по нашите земи, защото старобългарската традиция в алкохолните питиета е била свързана с употребата на медовина, а не на вино. Но с течение на времето лозарството у нас вместо да се загуби, започва да се развива. За това допринася близоста на страната до Византия, чиято културна традиция е обвързана с употребата на вино. Приемането на християнството от българите допринася за развитието на лозарството и винопроизводството, тъй като виното е част от сакралните, мистични ритуални на православното християнство, обвързани с кръвта на Спасителя.
През средновековието, за което има запазени писмени паметници, винарството е било твърде примитивно. Съхранението на виното е било един от основните проблеми пред винопроизводителите. Всеки регион е имал своя традиция за съхраняване на готовия гроздов продукт, но липсата на познания за виното са довеждали до бързото му вкисване. На пазарите у нас се е стигало до парадокси, в които младото вино е било по-скъпо от отлежалото двугодишно вино. Веднага след Освобождението (1878 г.) у нас започва интензивна работа по въвеждането на съвременните научни постижения в областта на химията, които пряко каксаят производството на вино. В университетите, където се изучава земеделие, се откриват курсове по енология, които стават гръбнака на съвременното производство на вино у нас. За перид от 20 години до началото на 20 в. у нас се формират няколко основни центъра, свързани с овощарството и производството на вино. Такива са Сухиндол, Сливен, Ловеч, Стара Загора, Плевен, Чирпан, Мелник. На световните ежегодни изложения на народите през 19 и началото на 20 в., България участва с два основни продукта – розовото масло и вино. В началото на миналия век се оформят кооперациите, които следват модела на френските винари. Shateau, което в буквален превод означава замък, при винарите говори за затворен цикъл, който включва отглеждането на уникален сорт грозде, от който се прави вино. У нас кооперациите – доброволни сдружения на лозари и винари, започват да развиват определени сортове грозде, от които се произвежда марка с гарантирано качество на вкуса и произхода. Законодателно, кооперациите прокарват в Народното събрание защитен закон, който пресича опитите за фалшифициране на запазените им марки. Веднага след падането на комунистическия режим, първите частни предприятия, които се възродиха у нас, бяха избите. Започна процес на възстановяване на традиционните за страната сортове грозде, от които маврудът и гъмзата са свързани най-тясно с българската традиция. Голям принос за възраждането и защитата на българските марки вино има институтът по винарството, който наложи много високи критерии за качеството на вината.
