Чиста храна – честен поминък
Добави към моето меню
Това е опит да ви разкажа за един проект, зад който стоят хора, които познавам и определям като хора с които отново бих прекарала времето си. Снимките са мои направени на фермерския пазар в парк Заимов през юли. Такива се провеждат в София, пред сградата на министерство на земеделието до края на ноември, като всяка седмица има свое тематично послание.
Мисия “Чиста храна – честен поминък”
Всяка сряда Мая Ангелова е на фермерски пазар и продава сладка, които прави в цеха си в планинското село Превала в Западна Стара планина. Там природата е непокътната, а икономиката неразвита. Сладката й за пазара са красиво опаковани и гордо изложени и търсенето често надвишава предлагането.
Само преди пет години тя е в сивия сектор и бърка сладка на котлона в собствената си кухня, после продава малките партиди на пазар в някой голям град веднъж или два пъти в годината. Оттогава досега тя и партньорката й са се разраснали и имат малък цех за сладка, магазин и демонстрационен център за кори за баница, всички те разположени в сградата на бившата селска фурна. Казва уверено, че е разработила добър продукт и има устойчив бизнес с бъдеще. Сега се надява да може да изгради партньорство с туроператори, които да доведат туристи в демонстрационния център. А после, след като сезонът за правене на сладка отдавна е свършил, планира да започне да пече хляб за съселяните си.
Шансът за тях дошъл с петгодишния българско-швейцарски проект “За Балкана и хората“, който им предоставил финансова и експертна помощ, за да превърнат кухненското си начинание в жизнеспособен малък бизнес. Проектът работи с около 50 ферми и малки бизнеси, като цели да покаже как може едновременно да се опазва природата и да се развива устойчив бизнес в райони с висока екологична стойност. “За Балкана и хората” има официален печат за успех: през 2016 печели Наградата на “Натура 2000” на Европейската комисия за най-добър проект в категорията “Социално-икономически ползи”.
Според д-р Стоилко Апостолов обаче има много повече от наградата, заради което проектът може да се счита изключително успешен. “Успяхме да събудим искрата за живот и волята за честен бизнес и честен поминък в малки предприемачи и фермери в Северозападна България. Район, който от 20 години е символ на забрава, отчаяние, бедност и безизходица”, каза д-р Апостолов в интервю за БТА.
Той вярва, че проектът е успял да върне свободния и предприемчив дух на семейните ферми да произвеждат и да продават качествена и автентична храна. “Да инвестират и да се развиват, да печелят честно от труда си, а не да чакат само субсидиите.” Гордее се с това, че проектът е успял да сближи различни малки семейни предприятия в планинските райони – фермери, къщи за гости, ресторанти, занаятчии – да предлагат комплексна услуга на клиенти, да се подкрепят взаимно и да си помагат.
Екипът на проекта успял да убеди администрацията и контролните органи по храните и по опазване на природата, че работещите и устойчиви семейни предприятия в планинските райони са най-важният фактор срещу обезлюдяването, което е ендемично в селските райони на страната.
Д-р Апостолов вижда в работата си с властите голям пробив за проекта. “Според мен най-големият успех е промяната в нагласите на БАБХ към преработката във фермата. Възможността фермерите да преработват и да продават легално е една огромна промяна, за която през 2008 г. само си мечтаехме. Това може да има огромни последици в бъдеще, да провокира развитието на една истинска ориентирана към клиентите група от фермери, да промени изцяло мнението на гражданите за селяните и т.н. А това е много важно за всички.”
Една от успешните дейности по проекта – преработка във фермата и директни продажби, вече се мултиплицира успешно и в други райони на страната. “Ферми, които преработват мляко и месо, вече има в Източна Стара планина, в Странджа, в Родопите, в Рила. Умишлено изброявам имена на планини – това са районите със запазена природа в страната, където предложеният от нас модел най-лесно ще се приложи”, казва Стоилко Апостолов. Той смята, че бавно и по естествен път моделите, наложени от проекта, ще продължат да се развиват и да растат устойчиво.
“Но в много райони на страната без помощта на държавата и на общините тези модели нямат шанс да се случат”, добавя той. Според него за целта не са нужни огромни суми и дава пример с инвестициите във фермите от проекта: общо 24 ферми са получили финансова подкрепа за оборудване на обекти за преработка на мляко, мед, месо, яйца. Средствата, които проектът е изплатил на фермерите под формата на безвъзмездна помощ, са в размер на 188 000 лв., или средно по 7833 лева на ферма. Фермерите са инвестирали собствени средства в размер на общо 542 000 лв., или обща инвестиция в размер 730 000 лв. във всички ферми.
Фестивалът “От нашата ферма – с любов за вас”, който се провежда всяка седмица до ноември пред Министерството на земеделието и храните, е естествено продължение на проекта© Фондация
Фестивалът “От нашата ферма – с любов за вас”, който се провежда всяка седмица до ноември пред Министерството на земеделието и храните, е естествено продължение на проекта
“Така всеки 1 лев, инвестиран във фермите от проекта, е привлякъл 3 лева инвестиция на собствени средства от страна на фермера”, казва д-р Апостолов. Това бие с много субсидиите по ОСП, където на всяко 1 евро субсидия фермерите инвестират едва 0.28 евро според данни на “ИнтелиАгро”. От българския екип на проекта са благодарни за шанса да работят с швейцарските си колеги – хора с дългогодишен опит в природозащитата и в изграждане на биоземеделието в Швейцария, както и технически експерти, които са топ ниво в своята област.
“Но за мен най-важният опит, който почерпихме всички български организации от консорциума, изпълняващ проекта, беше постоянството и максималните усилия за намиране на общо решение, за постигане на консенсус. Тези качества може би са в основата на успеха на Швейцария и ние имахме удоволствието заедно с нашите швейцарски колеги да се научим на това.”
Според посланика на Швейцария Денис Кнобел едно от ключовите постижения на проекта е включването в него на НПО, държавни институции, частни бизнеси и национални паркове. Той бе един от участниците в дискусионен форум в София през юли, когато проектът имаше своето заключително събитие.
Координаторът на проекта споменава сред успехите и фермерския пазар, който се организира вече няколко пъти в пространството пред Министерството на земеделието – на място извън общинските пазари.
Посланик Кнобел споделя ентусиазма за този фермерски пазар. “Истински се надявам, че този пазар ще бъде тук редовно, всяка седмица, за да доставя качествена и чиста храна на хората”, каза дипломатът.
Проектът “За Балкана и хората” е финансиран от Българско-швейцарската програма за сътрудничество и подкрепя усилията на гражданските организации, институциите и малкия и средния бизнес в девет “Натура 2000” зони в България за икономическо развитие в хармония с устойчивото ползване на природните ресурси.
На този ден в парк Ситняково бе организиран първият фермерски пазар. На който можеше да се направи дегустация на различни видове кисело мляко и сирена. За един от позналите какви мляка и сирена са дегустирани имаше награда – кошница с фермерски продукти на стойност 100 лв.
Атракция на базар бе Ути Бъчваров, който приготви в гигантския тиган вкусно ястие за да нагисти гостите на базара:
Можеха да се видят как се приготвят уникалните чипровски килими и имаше занятия за децата.
