Зелен Гергьовден
Добави към моето меню
Гергьовден е винаги на 6 май, в най-силното време, когато расте зеленото. Когато късната пролет минава в лято.
Има връзка между земята където от хилядолетия се развива земеделие и животновъдство и почитта на хората към небесните сили-закрилници. Култури и цивилизации се срещат и си влияят едни на други. Дали ще го наречеш Гергьовден или Хъдърлез – същността на празниа е преклонение пред силата на земята и зависимостта от природните явления.
Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани.
Името Георги идва от гръцкото „гео” (земя) и „ерго” (работя). Означава земеделец. Женският му вариант е Гергана. Има, разбира се, и много производни. Много са именниците у нас на този ден.
На иконите Свети Георги е изобразяван без брада и млад по възраст, в отличие от повечето християнски светци. Може би, защото това е образа на Тракийския конник, защото това е своебразен християнски еквивалент на древногръцкия бог Аполон – покровител на земеделието и животновъдството, изобразяван млад и красив.
Днес Гергьовден е празник, обичай, устойчив във времето, силен със символиката на победата и емоционално красив с цялата поредица пролетни ритуали, които радват душата.
Едно от местата, които носят жизнения заряд на традициите, е Етъра. На този ден има надиграване, гергьовски люлки и кантар, уханни обредни хлябове с типичните гергьовски украси
„Да се хванем за зелено” – в този любим български израз „зеленото” са толкова полезните коприва, лапад, лобода, които се появяват на трапезата ни през пролетта. Народът ни казва: „Закука ли кукувицата, покаже ли се копривата – идва пролетта.”
Според традицията, коприва се яде за първи път на Гергьовден. Растението присъства и в почти всички ритуални практики, свързани с празника. Символ на здравето, тя се вплита в зелените гергьовски венци и китки. И здравец.
Вечерта преди Гергьовден жените доят овцата, която първа е родила агнета от началото на годината. Съда за млякото е окичен с пролетни цветя, завързани с червен конец. С венец от здравец, къпина, коприва и глог, заплетени с червен конец пък се украсява главата на овцата. Такъв венец се закачва и на вратата на кошарата. На празника стопанките кичат чешми и кладенци със зеленина, а в котлите (или ведрата), с които носят вода слагат стрък коприва – за здраве.
В някои краища на страната било прието най-възрастната жена в семейството да „нажари” (или да „опари”) краката на децата докато са още под завивките. Вярва се, че това ще им донесе здраве.
Венци от преплетени със здравец, коприва и глог, хората закичвали на входните си врати и като средство срещу различни зловредни влияния и беди.
Поверия за късмет и здраве на Гергьовден
– Народното поверие гласи, че всяка капка дъжд, паднал на Гергьовден, носи по жълтица – дъждът на този ден вещае плодородна година.
– Болните вярват, че ако се проврат три пъти по вековно дърво, ще оздравеят. Лечебна сила има и водата.
– Росата, събрана навръх празника, с нея се замесват обредните хлябове, използва се и за подкваса на млякото.
– Добре е на Гергьовден да се пие сутринта на гладно студена вода, тъй като се вярва, че тя притежава свойството да пречиства кръвта.
– Силата на цветята и водата е силно застъпена в поверията за Гергьовден, затова хората се закичват със свежи цветя и се къпят в реката или росата, за да се възползват максимално от силата на природата, която се отключва в този ден.
– Вярва се, че на този ден можете да направите магия срещу болести с помощта на конци. Тя се прави от млади момичета, които връзват червен конец на ръката си и жълт – на трендафила. Смята се, че трендафилът гони болестите.
– Вярва се, че вечерта на Гергьовден заровеното в земята имане танцува със син пламък и може да бъде открито.
