Зимен Кръстовден
Добави към моето меню
На 5 януари в народния календар е
Попова Коледа или Зимен Кръстовден,
наричан още Кръстци, Водокръщи, Водокръст.
Обредната трапеза на Зимен Кръстовден е постна – боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
Този ден затваря цикъла на “мръсните дни”, които започват от 25 декември. “Мръсни” или “некръстни” се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.
Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Втория и третия са Йордановден и Ивановден, чиито “водни имена” на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.
Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта свещеникът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.
Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят.
Ако вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.
