Полезни храни за щитовидната жлеза
Добави към моето меню
Кои храни са полезни за щитовидната жлеза и кои вредят?
За да може да произвежда хормони и да функционира правилно, щитовидната жлеза се нуждае от йод, но той не е единственият необходим й микроелемент. От друга страна, в храната ни се намират и съединения, които вредят на метаболитните процеси, свързани с образуването на тиреоидните хормони и усвояването на йод. Това едва ли би навредило на здравия организъм при балансирано хранене, но при проблем с щитовидната жлеза и вече наличен недостиг на йод, храненето е изключително важно.
Храненето оказва въздействие и върху усвояването на медикаментите при заболявания на щитовидната жлеза. Изключително важно е при назначена хормонозаместителна терапия хапчето да се взима сутрин на гладно минимум половин час преди приема на храна.
Основното количество йод, което въвеждаме в организма си, е от йодизираната трапезна сол. Готовите храни обаче, въпреки съдържанието на натрий в тях, не включват това обогатяване.
Йод удачно може да се набави и с консумация на риба и морски деликатеси.
Към приема на йод също трябва да се подхожда с известна доза внимание. Неговият прекомерен прием би могъл да допринесе за повишена функция на щитовидната жлеза, което пък е опасно при вече наличен хипертиреоидизъм.
Комбинираните витаминни комплекси, келп и прекомерната консумация на съдържащи йод храни не се препоръчва и при хора с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, като тиреоидит на Хашимото.
Келп, хранителната добавка на базата на кафяви морски водорасли, би могла да е удачен вариант при пациенти с хипофункция на щитовидната жлеза, в случай, че лекуващият специалист се е съгласил с ползата й.
Освен от йод щитовидната жлеза се нуждае и от други микроелементи като магнезий и селен.
Магнезият има важна роля за осъществяването на множество метаболитни процеси в организма. Той е необходим на щитовидната жлеза, за да може тя да изпълнява функциите си. Признак за негов недостиг е постоянното усещане за умора. Наличието на крампи и промените в сърдечния ритъм също са показател за липсата му в менюто. Добър източник на магнезий са зелените листни зеленчуци като спанак, маруля и други, както и ядките.
Ядките са полезни за щитовидната жлеза и заради съдържанието на селен. Микроелементът участва в метаболитните процеси на щитовидни хормони, важен е за репродуктивната способност на организма, правилната репликация на ДНК и предпазва от уврежданията от действието на свободните радикали и инфекциите. По принцип необходимото количество за организма може да се набави само с няколко бразилски ореха ежедневно. Микроелементът като хранителна добавка е особено препоръчителен при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.
При понижена функция на щитовидната жлеза е неподходяща консумацията на кале. Това зеле съдържа вещества, които възпрепятстват усвояването на йод от щитовидната жлеза. В тази категория продукти влизат всички видове зеле, включително, брюкселско, карфиол, броколи.
Щитовидната жлеза ще бъде затормозена да образува хормони, ако се натоварва с естрогени и фитовещества, наподобяващи женските полови хормони при недостиг на йод. Такива фитоестрогени се намира в соята и соевите продукти.
Липоевата киселина също потиска жлезата и ефекта на хормонозаместителната терапия при хипофункцията й. Богати на тази мастна киселина са животинските продукти – дреболиите.
Опасен за хората с тиреоиден проблем може да се окажа и глутенът, но само, ако страдат и от цьолиакия. Глутен съдържа пшеницата, ечемикът и ръжта. Увреждането, което се получава в тънките черва при глутенова непоносимост повишава риска от развитие на тиреоидит на Хашимото и базедова болест. При цьолиакия е задължително да се спазва хранителен режим, който изключва глутена, за да се предотвратят заболявания на щитовидната жлеза.
Антиацидите (средства срещу стомашни киселини) също е възможно да вредят на действието на изписаните медикаменти при проблем с щитовидната жлеза.
източник puls.bg
