Последни Рецепти
Последни Статии

ликьор

Добавено в Основни хранителни продукти

Добави към моето меню

преди няколко десетилетия ликьорът се пиеше заедно с ордьовъра на обяд.
Днес ликьорът се използва предимно за приготвяне на коктейли.
Ако се пие в чист вид, по-добре е да бъде разреждан с вода или лед.

Ликьорите са сладки спиртни напитки, приготвени от плодови сокове, към които са прибавени чист спирт или ракия и захар.
В домашна обстановка могат да се приготвят сполучливо приятни и вкусни ликьори.

Рецепти за ликьори. Любими кулинарни изпълнения с плодове, любими рецепти за ликьори и коктейли
вишновка, ликьор от вишни
ликьор от зелени орехчета
ликьор от горски ягоди
ликьор от малини или ягоди
ликьор от касис, френско грозде
ликьор от къпини
ликьор от боровинки
ликьор от портокалови кори
ликьор Кюрасо
Яйчен ликьор
Ментов ликьор
ликьор от кафе

Как да приготвим хубав и аромарен ликьор?
Плодовете от които ще отделим необходимия сок за ликьора трябва да са добре узрели, ароматни и с хубав цвят. Захарта трябва да е чиста, а ракията силна (над 50 градуса) и без дъх или да използваме медицински спирт.
Отделянето на сока от плода става по два начина
– чрез изстискване, пресоване на плода. Полученият сок се оставя да ферментира, след което се прибавя спирта и захарта във вид на захарен сироп.
– чрез извличване, като плодовете се заливат със сироп или спирт. Дребните и сочни плодове се слагат в буркани или бутилки без да се мачкат и се заливат със спирта или ракията, като се добавя и определеното количество захар. След това бутилките се затварят и се държат на топло 5 – 6 седмици. Твърдите плодове преди да се поставят се настъргват или смилат, някои плодове може да се нарежат на парченца.

История на ликьора
Преди осем века в лабораториите на мистичните алхимици се ражда любимото на мнозина питие – ликьорът. Напитката била създадена за лечебни цели. За направата й тайнствените алхимици използвали билки и плодове, които оставяли да киснат в чист спирт няколко месеца. Получената смес била прецеждана. Към нея добавяли дeстилирана вода, мед и “тайни ароматни елементи”.
След няколко века ликьорът вече бил любимо питие както на простолюдието, така и на аристокрацията. В края на ХVII в. напитката била официално призната във всички кралски дворове.

Кралят Слънце на Франция Луи ХIV често си сръбвал ликьори. Най-модните марки по това време били Populo и Rossolys. За златен век на ликьорите обаче се счита ХIХ в. По това време са създадени онези видове от напитката, които са известни по целия свят и до ден днешен – Curacao, Cointreau, Chartreuse, Grand Marnier, Galliano, Benedictine. Основни производители на ликьор станали Франция и Италия, които и днес запазват водещите си позиции. Малко по-късно майсторлъка в производството на напитката усвоили и холандците.
С течение на вековете рецептата за приготвяне на ликьора се променила. Смес от различни плодове (задължително и ягода), корички на цитрусови плодове и билки се оставя да кисне в спирт от няколко часа до една седмица. След това получената отвара се прецежда и се дестилира в специален уред patent still. По време на този процес се избира само “сърцевината на напитката”. В нея се добавя рафинирана захар и чиста вода за понижаване на градусите. В Израел за основа на ликьора Sabra се използва спирт, получен от сока на кактуса.
За направата на ликьор могат да бъдат използвани всякакви плодове, но по-добре е да присъства и ягодата. Най-често се употребяват черно френско грозде, малина, вишна и черница. За основен компонент и ароматизатор могат да се взимат също готови продукти като плодови сокове. Важен компонент са етеричните масла.

Само допреди няколко десетилетия ликьорът се пиеше заедно с ордьовъра на обяд.
Днес ликьорът се използва предимно за приготвяне на коктейли.
Ако се пие в чист вид, по-добре е да бъде разреждан с вода или лед.
С няколко изключения всички видове ликьори трябва да се съхраняват на стайна температура. Ако бъдат държани на студено, те стават мътни и губят цвета си.

В днешни дни има три вида ликьори. Към първата група спадат най-старите, чиято рецепта се държи в тайна и е известна само на избран кръг от хора. Това е оригиналната рецепта, създадена през ХIII в. от алхимиците. Вторият вид са марковите, които днес се използват за коктейли. И последната група са сладките ликьори кремове.

“Бейлис”
Прощъпалникът на “Бейлис” е на 26 ноември 1974 г. в кръчма, която се намира в сърцето на ирландската столица Дъблин. На презентацията му са поканени най-известните журналисти. Те остават очаровани от уникалния му вкус, който не прилича на никое питие. “Опитахме го, хареса ни. Занесохме по бутилка вкъщи и я изпихме. Така се започна”, разказва един от журналистите. “Бейлис” представлява перфектна комбинация от прясно мляко, ирланско уиски и други алкохоли, които помагат за естественото съхраняване на млякото. Той не съдържа консерванти и е най-добре да се консумира до шест месеца след отваряне на бутилката. Производителите му съветват питието да не бъде излагано на директна слънчева светлина и да бъде сервирано студено. В първата година от производството му от 1974 до 1975 г на пазара са пуснати около 72 000 бутилки. Днес почти два пъти по-голямо количество се произвежда само за един ден. Според статистиката всяка минута на деня по целия свят се изпиват по 2000 чаши. Износът на “Бейлис” представлява 50% от целия износ на алкохол от Ирландия. Приблизително 1500 ферми доставят около 25 млн. литра мляко на година за производството на питието. Според мнозина “Бейлис” е най-успешната марка ликьори, която е създавана през последните 30 години.

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории