Богородичен пост
Добави към моето меню
Богородичен пост
Богородични заговезни всяка година са на 31-ви юли. Те поставят началото Богордичен пост, който трае две седмици – до 15-ти август – Голяма Богородица. Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари.
По нашенски, споделено от Ирина Кърпарова, продуктите на лятото – празнична вечеря
Поста не е само ограничаване в храната, поста е време за духовно пречистване, затова по време на пост се избягва обилно хранене, шумни забави, интимни отношения с партньора….
Богородичните заговезни са последния ден преди поста, когато може да се яде „блажно“ (месни ястия и млечни продукти). Цялото семейство се събира около богата трапезата, на която централно място заема празничната погача. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода.
Успение на Пресвета Богородица.
Мозайка от църквата “Иисус Христос Спасител в Хора” (Кахрие Джами) в Истанбул
През двете седмици на Богородичния пост (1-14 август) Църквата се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък.
В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна.
Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него:
“Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).”
