Ден на хлебаря
Добави към моето меню
Спасовден се отбелязва и като професионален празник на хлебaрите и сладкарите.
За първи път празникът на хлебарите и сладкарите се чества официално през 1915 г. по предложение на съюза “Задруга на хляба”.
Народните вярвания повеляват днес да се прави курбан, а за здраве да се раздават обредни пити хляб и варено жито.
Хляб наш насъщен
Преди години в България хляб се е месил от брашно, вода и квас и се е пекъл в глинени пещи, саморъчно изградени в двора на къщата. По онова време, обикновено най-възрастната жена, от многобройното селско семейство, е ставала рано сутринта, за да пали пещта. Кваса е парче тесто, което всяка жена си пази от предишното месене, в което е прихваната и живее бактерията на кваса. Топчето тесто се размесва с малко топла вода и брашно на гъста каша, за да се “съживи”. През останалото време се е съхранявало някъде на студено и са го смятали за “заспала” квас. Замесвали хляба само с брашно, вода, квас и малко сол.
След няколко часа горене на дърва в пещта, за да се нагрее до бяло, изгребвали с мокър парцал въглените и с дървени лопатки слагали питките директно върху пода на пеща и те бързо се опичали. Хляб правели веднъж седмично – около 10 – 15 броя и после го съхранявали в платнени торби.
Рецепти за домашно приготвен хляб
Днес тази традиция отново е възродена. Много от нас правят домашен хляб с квас. Избират, търсят и опитват различни брашна и добавки. Да замесиш домашен хляб или питка е израз на търсене на един по-здравословен начин на живот и на отношението ти към най-близките ти хора.
Марияна Беличовска спечели най-големия конкурс за производство на хляб в Белгия – Le Pain Quotidien (Насъщен хляб)
Богдан Богданов от Стара Загора бе обявен за „живо съкровище” на ЮНЕСКО заради умението си да прави хляб по стара българска рецепта.
В забързаното ни ежедневие често купуваме хляб от магазина. Какъв е той като качество? Известно е, че пшеницата от който се прави хляб и технологията по който се приготвя хляба са претърпели големи промени през 70-те години, което се отразява на неговото качество.
Няма кой да гарантира качеството на хляба, произвеждан от сивия сектор, а сивият сектор продължава да съществува в реални 50% – каза за БНР Мариана Кукушева, председател на браншовия съюз на хлебарите и сладкарите.
Изследването на БАН с оповестените изводи, че българите консумират хляб от хлебопекарски смеси и заразени заготовки, не касае сивия сектор, който не влиза в никаква статистика, уточни Кукушева. По думите ѝ, възможно решение може да се търси в диференцирането на ДДС ставката на хляба, за да спре това източване на милиони левове от джоба на всеки от нас.
Хлябът на легалните производители е гарантирано от българска пшеница, декларира още Кукушева. По думите ѝ, българските пшенични хлябове представляват около 80% от гамата хлябове, които присъстват на българската трапеза, а останалите 20% от хляба на пазара се произвеждат от суровини, които не са произведени в България – лимец, ръж, немски, руски, всякакви гурме хлябове.
При пшеничните хлябове има гарантиран проследим произход на суровината и качеството, категорична е Кукушева. Според нея, това гарантира на потребителя липсата на ГМО.
