Двоен стандарт на храните у нас и в ЕС
Добави към моето меню
Двоен стандарт на храните у нас и в ЕС показа поредното проучване на МЗ от април 2018 г.
При близо ¼ от изследваните стоки са налице различия в предоставената на етикета информация за състав и хранителна стойност
Има ли еднакви стандарти за храните в целия ЕС
Голяма част от храните и напитките от известни марки, които се продават в България, са с по-лошо качество и по-скъпи, отколкото същите на пазарите в Западна Европа. Това сочат резултатите от поредното проучване за двоен стандарт на храните, проведено от Министерството на земеделието.
Изследвани са 53 хранителни продукта от една и съща марка, предлагани в търговска верига в България и в същата верига в старите страни от Европейския съюз. Продукти за сравнение са взети от Германия, Австрия, Италия и Чехия. При близо ¼ от изследваните стоки са налице различия в предоставената на етикета информация за състав и хранителна стойност. Различията се отнасят за мляко, моцарела, безалкохолни напитки, тестени и шоколадови продукти и зеленчукови бульони.
При мляко за малки деца например, при лабораторни изследвания е открито по-високо съдържание на растителни мазнини, включително палмово масло. Продуктът е с по-ниско качество, но се предлага на сходна цена с тази в Италия.
При безалкохолни напитки със съдържание на портокал на една и съща фирма, най-ниско е съдържанието на плод у нас – 5 процента, докато в Италия е 12 на сто.
42% от обхванатите продукти се предлагат по-скъпо в България, отколкото в друга държава от Европейския съюз.
Най-драстичен е примерът с конкретна марка паста, която у нас е със 166% по-скъпа, отколкото в Италия.
Плодов сок, чай и месни продукти са по-скъпи у нас, отколкото в Германия, сочат данните от изследването.
КОНСТАТИРАНИ ПО-СЪЩЕСТВЕНИ РАЗЛИЧИЯ (чрез анализ на етикетите и проведените изпитвания)
Мляко за малки деца – по-високо съдържание на растителни мазнини (вкл. палмово масло) в българския аналог за сметка на по-малко съдържание на мляко на прах. Продуктът от България не съдържа млечна суроватка на прах и е с по-ниско съдържание на микроелементи и витамини. Въпреки че българският аналог може да се определи като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия.
Сирене моцарела – разлика в цвета и вкуса на продуктите, наличие на шупли в разрезната повърхност и утайка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско нетно количество и по-малко количество сирене в опаковката, за сметка на повече саламура.
Бързо замразени багети – по-малко колбас и твърдо сирене в продукта на българския пазар, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.
Млечен шоколад – по-ниска масленост и по-ниско съдържание на какао в българския аналог. В млечен шоколад от друга марка е установено по-малко съдържание на лешници в продукта на българския пазар.
Безалкохолни напитки – разлики в състава, степента на газираност, вкуса и енергийната стойност.
При безалкохолна напитка с вкус на портокал от една и съща марка, българският аналог е с малко по-ниско плодово съдържание в сравнение с продукта от Австрия и съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар. Тъй като продуктът е широко разпространен в цяла Европа е направено допълнително сравнение на етикетите с още пет други държави-членки на ЕС (Италия, Испания, Белгия, Германия и Унгария), според което плодовото съдържание варира от 5% в Българи и Унгария до 12% в Италия. В Италия, Белгия, Германия и Австрия продуктът съдържа захар, а в България, Унгария и Испания – фруктозо-глюкозен сироп.
Източник: bnr.bg
