Еднакво качество на храната в ЕС
Добави към моето меню
Край на двойния стандарт в ЕС
На 17 април 2019 г. Европейският парламент гласува да бъде премахната практиката на двойното качество на продукти и услуги на единния европейски пазар. „За” по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС гласуваха 474 евродепутати, 163 бяха „против“ и 14 „въздържал се“.
„Днес сложихме край на двойното качество на продукти и услуги на единния европейски пазар. С това днешно гласуване ще прекратим селективното движение на стоки и услуги, което е резултат от предлагането им във вариант „Източна“ и във вариант „Западна“ Европа, и то ще стане свободно, каквото е предвидено да бъде, заяви българският евродепутат Момчил Неков, който е инициатор на доклада за по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС.
„Оттук нататък процедурите по практическото прилагане на Директивата трябва да се задействат от органите, посочени от държавите членки в най-кратки срокове, за да могат да се прилагат съответните мерки срещу некоректните компании“, заяви евродепутатът. „Извоювахме и това да има глоба за закононарушителите с максимален размер от поне 4% от годишния оборот на търговците”.
Двоен стандарт на храните у нас и в ЕС показа поредното проучване на МЗ от април 2018 г.
Предисторията:
На 30 април 2018 г. в София се проведе форум срещу двойния стандарт на храните в ЕС.
Лансираната от омбудсмана Мая Манолова идея за създаване на ОЛАФ при храните няма да бъде подкрепена от еврокомисаря Вера Йоурова, стана ясно от нейните думи. Докато чакаме европейските директиви в областта пък, ще преразглеждаме и местните регламенти за качество на храните, допълни земеделският министър Румен Порожанов.
Не виждам необходимост от създаването на такъв орган, заяви еврокомисарят Вера Йоурова, която обаче подкрепи прецизирането на регламента: “Не искам това да се случва, но то може да се случи на практика. Големите производители могат да сменят марката и да продължат да поддържат ниското качество на продукта. Но ако го направят, трябва да е много ясно указано, че това е различен продукт, защото в противен случай потребителят отново ще бъде заблуден за качеството на стоката, която купува“.
Докато чакаме новите европейски директиви, ще преразгледаме и нашето законодателство в областта, стана ясно от думите на земеделския министър Румен Порожанов: “Извинявам се, но ние хленчим, че портокаловият сок в газираната напитка в Италия бил 12%, пък при нас – 5%. Самите италианци са си възложили, че трябва да е минимум 12%. Вече съм възложил да се работи в министерството, да прегледаме тези изисквания за храните за необходимите съставки, ползвайки и европейския опит. Определени страни казват, че в кренвирша не трябва да има по-малко от 80% месо. Това си е тяхно законодателство и не е нужна определена директива или ако някой друг напише директивата, няма да ги напише тези проценти на нас. Всичко това ние ще го транспонираме”.
До края на мандата на сегашния европейски парламент, който изтича в средата на 2019 г., трябва да бъде прието европейското законодателство, което ще осигури еднакво качество на храната за всички европейски граждани.
Защо това е важно? Храните, произведени по двоен стандарт са опасни за здравето, особено за децата, коментира председателят на Българския лекарски съюз /БЛС/ д-р Венцислав Грозев в интервю за БНР.
„Може да доведе до такива неприятни последици като затлъстяване, които от своя страна ще доведат и до проблеми в сърдечно-съдовата система, в ендокринологичната система, предразположение към диабет, предразположение към хипертония и т.н.. Е, как да не е опасно? Опасно е, разбира се. Не може да се допуска едно такова нещо! Това е ежедневно – най-малко три пъти на ден приемате неща, които са – не са толкова опасни, но не са качествени. Това трябва да бъде изравнено и трябва да се държи на качеството на хранителните продукти – навсякъде трябва да бъде еднакво“.
Какво може да направим? Това, че цените на някои продукти са по-високи в България е нещо, което като отделни граждани трудно може да променим – тук има много фактори на национално и корпоративно ниво. Може да откажем да купуваме даден продукт.
За качеството на продуктите. Ако това е продукт, който може да приготвен у дома решение има. Например може да не купуваме пакетиран портокалов сок, а да си направи фреш у дома. Може да не купуваме кренвирши, но когато и месото не е качествено, което се предлага у нас, тогава вече решение няма.
И защото това е тема по която говорят много политици, превръщат го в печелене на рейтинги, на ПР и в говорене родните ни политици, ето какво трябва да съдържат етикетите за да предоставят информаиран избор. Ако няма меобходимата информация, ако има много съставки или такива, които не са ви познати – заменете по възможност продукта с друг.
Да припомним какво би се случило с етикетите на продуктите у нас, ако директивата най-сетне бъде приложена. Тези изисквания биха били в сила и за храната, която се предлага в заведенията, при кетъринг или доставка в къщи. Ето някои от тях:
1. Списък на съставките.
2. Височина на буквите най-малко 1.2 мм за задължителната информация.
3. Ако продуктът е замразяван няколко пъти, посочва се датата на първото замразяване.
4. Посочва се източникът на растителните мазнини, дали са претърпели изцяло или частично процес на хидрогенизиране.
5. Информация как да се съхранява продуктът, когато вече е отворен.
6. Изписва се страна или мястото на произход на прясното месо, млякото и изобщо когато липсата на посочване може да заблуди потребителя. Това означава, че когато непакетирано месо от магазин, трябва да е обозначено дали е било внесено замразено от чужбина или е от ферма на 100 км от София. А липсата на посочване наистина заблуждава – например когато върху пакет боб с име “Добруджанка” е пропуснато да се отбележи – или е отбелязано с микроскопичен шрифт, че страната на произход е Китай.
7. Обявяване на хранителната стойност – за повечето препакетирани и преработени храни. На опаковките задължително трябва да има подробна информация относно енергийната стойност на продукта и количествата на мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол. Ако желае, производителят може да предостави и допълнителна: като например количествата на мононенаситени мастни киселини, полиненаситени мастни киселини, полиоли, нишесте, фибри, витамини и минерали.
8. Задължителните данни за наименование, нетно тегло и действителното обемно съдържание на алкохол да са включени в едно и също зрително поле.
9. Разбираемо представяне на алергените в списъка на съставките (например: соя, ядки, глутен, лактоза) и подчертаване по шрифт, стил или фонов цвят – както за предварително опакованите храни, така и за неопаковани, които се предлагагат в ресторанти, кафенета, заведения за обществено хранене.
10. Списък на наноматериалите в съставките.
