Храни с различен състав под една марка
Добави към моето меню
България е най-бедната страна в ЕС, но цените на някои от основните стоки доближават европейските.
До скоро цените на хранителните и нехранителните продукти у нас бях най-ниски, но според нов анализ на Евростат Румъния и Полша ни изпреварват.
Най-високи са цените в Дания – 130% от средното за евросъюза ниво, следвана от Люксембург и Австря – с по 125%. На противоположния полюс е Румъния, с 66%, Полша – 69% и България – 76%.
България е на първо място по най-евтини тютюневите изделия и алкохол заради ниските акцизи. Най-скъпи са във Великобритания.
При хлебните и зърнените изделия сме на второ място по ниски цени след Румъния. Този вид стоки е най-скъп в Дания.
Не е само приказки, че у нас стоките и хранителните продукти са с по-ниско качество спрямо други страни в ЕС.
Истината е, че докато България остава страната с най-ниски доходи в ЕС и най-голяма корупция, нещата няма как да се променят към по-добро.
Как да различим имитиращите млечни продукти
За сравнение минималната заплата у нас е 560 лв, в Холандия е над 1600 евро, като средната е над 3 000 евро, а минималната ставка за час труд е над 10 евро. Цените на храните съизмерими.
Освен цените има и още нещо много важно – качеството на стоките.
С различен състав под една марка – ЕК е готова с проверката за двойния стандарт
Има изделия, които се продават под еднаква или сходна марка, но имат различен състав в различните европейски страни. Това е един от основните изводи в представения на 24 юни 2019 г. от Европейската комисия доклад с данните от извършената общоевропейска проверка на състава на хранителните стоки.
Разликите в състава обаче не означават непременно разлики в качеството, уточняват от ЕК.
Проверени са 1400 хранителни стоки в 19 държави от ЕС. Проучването е извършено по еднакъв начин в България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия и Чехия.
– 9% от сравнените стоки са се различавали по състав, въпреки че лицевата страна на опаковката им е била една и съща.
– 22 на сто от стоките с различен състав са имали сходна лицева страна на опаковката. При проучването обаче не са забелязани „последователни географски тенденции”. Проверката е установила, че в повечето случаи съставът е отговарял на начина на представяне на стоките.
– 23 на сто от изделията са били с еднаква лицева страна на опаковката и еднакво съдържание
– 27 на сто разликите в състава в различните страни от ЕС са били съпроводени от различна лицева страна на опаковката.
– 9 на сто от стоките, представени като еднакви в ЕС, са имали различен състав – те са имали еднаква лицева страна на опаковката, но са били с различен състав.
– 22 на сто от изделията, представени по сходен начин, е установен различен състав – те са имали сходна лицева страна на опаковката, но са били с различен състав.
При използването на еднаква или сходна опаковка на стоки с различен състав не се наблюдават “географски тенденции”.
Комисията поставя днес начало на събирането на предложения с общ бюджет 1,26 млн. евро, чиято цел е укрепване на възможностите на потребителските организации да изпробват стоки и да откриват възможни случаи на подвеждане.
Крайният срок за участие е 6 ноември 2019. ЕК отбелязва, че според законодателството на ЕС предлагането на стока като друга, продавана на пазара в други държави в ЕС, ако тази стока се различава значително по състав, без за това да има основателни причини, може да представлява нелоялна и незаконна заблуда на потребителите.
