Какво се прави на Игнажден
Добави към моето меню
Задавали ли сте си някога въпроса с колко много символика са изпълнени дните на българина в онова време на патриархално общество, на силна връзка с природата, с това, което ще се прибере от нивата като реколта, откъсне в градината и от животните, които се отглеждат.
Днес в глобалното общество, когато новините достигат до нас в момента, когато се случват и може да пътуваме в един свързан свят, това познание намалява. Намалява като връзката ни с природата, със земята, която ни храни… и без която сме обречени.
Игнажден – Денят, от който, според народните вярвания, започват Коледните празници.
Затова, когато днес ми зададоха въпроса какво се прави на Игнажден потърсих информация, извън на това, което знаех. Знаех, че на този ден започват родилните мъки на Богородица и че това е началото на Коледните празници. (през 1968 г. е смяната на календара за църковните празници и тези 13 дни разлика дават отражение за някои неща), че е много важно кой ще е Полазникът за деня, че трябва да е добър човек (в офиса кой ще е първият клиент на този ден). И най-важното, че денят започва да се увеличава. А това са новите неща, които научих.
Какво се прави на Игнажден
За народа Новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо.
Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Денят започва да нараства, Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно.
Трапеза на Игнажден
Всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед.
Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.
Гевреци със сусам и мак
На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.
Готвят се сарми, за да бъдат кокошките качулати. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.
От житото опитват първо момичетата, за да се раждат повече кокошки, отколкото петли. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго край огнището, за да дойдат годежари.
Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.
На Игнажден се коли прасето.
Традиция е кваса да се подновява на 18 декември. Квасът е символ на подготовката за началото, създаването на нов свят, нов живот, Нова година.
Ако вярвате в наричания ето още свързани с кваса. Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на баща и майка, другата – изтърсак. В кваса се добавят различни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.
Полазеник на Игнажден
Първият гост в дома (полазник) на Игнажден – символ на добрата или лошата среща, от която произтича всичко, което се случва през годината – доброто или лошото. Вярвало се е, че качест¬вата на госта – физически и духовни – се пренасят върху съдбата на хората от дома.
Какво се прави на Игнажден
На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и “да върви като по вода” напред през годината.
Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.
Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.
Хвърлят се кестени в обора, за да скачат агънцата като тях.
Младите жени и момите довършват изработването на новите си дрехи за идващите големи празници.
На Игнажден коледарите си избират цар. Вече могат да се пеят коледарски песни и младите коледари усилено ги разучават.
Рано сутрин родителите мерят децата или ги “повдигат” за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.
Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще са измътят запъртъци. Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят, заграждат ги накуп с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица. Рано сутринта домакинята разиграва магически ритуал – сяда върху крина* със слама и като уж мъти пиленца, нарича: “Тък, тък, пиленца, къде и да одите, у дома да си дойдете.” Вместо нея същото може да стори т. нар. полазник – първият гост в дома, по който се познават късметът и плодородието през годината.
Какво не се прави на Игнажден
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да “не излезе берекетът”.
Не се иска и не се дава нищо на заем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.
От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
Има няколко поверия за този ден: Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие; Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие; Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
използвана публикация на znam.bg
