Къпините – вкусни и полезни
Добави към моето меню
Къпините – вкусни и полезни
Къпината (Rubus caesius) е храст от семейство Розоцветни (Rosaceae), който расте почти навсякъде по света. Вирее до 2000 м надморска височина. За нейна родина се приема Мексико. Днес са създаде много сортове къпини. където по пътя на селекцията са създадени десетки високодобивни културни сортове, основно се отглеждат сортове без бодли – Thornfree, Black Satin, Dirksen Thorless, Thornless Evergreen и др.
Това, че расте на високо и не иска много грижи е причината на вилата да имаме няколко храста къпини от които основно като зимнина се приготвя сладко от къпини, компот и сироп.
Рецепти за десерт с къпини
Пай с къпини
Сладкиш с къпини и ябълки
Сладкиш с къпини и извара
Крамбъл с къпини и ябълки
Къпините са богати на вещества, които са способни да обезвреждат свободните радикали. Въглехидратите (главно глюкоза, фруктоза и захароза) съставляват от 4 до 8%, белтъчините 0,8-1,5%, а мазнините (главно в семената) – 0,5%. Леко киселият вкус на къпините се дължи на съдържащите се в тях органични киселини (ябълчна, лимонена, винена, салицилова и др.), чието съдържание варира от 0,8 до 1,4%.
Къпините са богати на витамини А, В1, В2, В3, С, Е и К, като по съдържание на ниацин (витамин В3) къпините са истински шампион сред плодовете. Минералният състав на къпините е богат – натрий, калий, калций, барий, магнезий, мед, желязо, никел, манган, хром, молибден, кобалт, ванадий, стронций, титан, фосфор и др., повечето от тях способстващи за подобряване на имунната защита и жизнения тонус на организма.
Най-ценните вещества в къпината, на които тя дължи определението „супер-плод”, са фенолните съединения – антоциани, лейкоантоциани, фенолни киселини, флавоноли и др. Всички те имат мощно антиоксидантно действие, както и редица други благоприятни въздействия върху човешкия организъм
Наред с антиоксидантното си действие антоцианите https://gotvarstvo.bg/a/anthocyanins на къпината активизират защитните сили на организма, препятстват развитието на възпалителните процеси, понижават чупливостта на капилярите и имат подчертано антивирусен и антибактериален ефект.
Невероятният комплекс от антиоксидантни вещества в къпината се допълва от фенолните киселини, сред които преобладават елагова, хлорогенова, галова и салицилова.
Сладкото от къпини е много полезно.
Рецепта за сладко от къпини
В сладко от къпини съдържанието на елагова киселина (23 мг/кг ) е почти два пъти по-високо от това в свежите плодове (12 мг/кг). Най-вероятно това се дължи на извличането на киселината от семената на плода. Елаговата киселина е естествен антиоксидант, които забавя стареенето, подобрява работата на мозъка и повишава имунитета, доказано е, че спира растежа на ракови тумори..
Хлорогеновата киселина също е мощен антиоксидант, който проявява и редица други полезни за организма въздействия – понижава нивото на кръвната захар и холестерола, подпомага дейността на черния дроб, противодейства на патогенни микроорганизми като чревната пръчица и златния стафилокок, има антивирусно и антигъбично действие. Подобно е действието и на галовата киселина. Салициловата киселина има подчертано противовъзпалително и противотемпературно действие. Затова отварата от плодовете, както и от листата на къпината, от незапомнени времена се използва за лечение на простудни заболявания.
Флавонолите (кемпферол, кверцетин, мирицетин, изорамнетин) представляват група фенолни съединения, принадлежащи към т.нар. жълти природни багрила. Кверцетинът има антиканцерогенно действие, особено по отношение на рака на дебелото черво, простатата, белите дробове, мозъка и млечната жлеза, подобрява устойчивостта на кръвоносните съдове и има спазмолитичен ефект. Кемпферолът укрепва стените на капилярите, има противовъзпалително, тонизиращо и диуретично действие. Доказано е и способността на тези вещества да понижават кръвното налягане.
Благодарение на огромния брой вещества с изразено антиоксидантно действие плодовете на къпината са на едно от челните места сред храните с най-висок „капацитет за абсорбиране на свободни радикали” – ORAC (Oxygen Radical Absorbent Capacity) – показател, въведен през 2005 г. от американския професор Роналд Приор, със стойност 5347 единици µmol TE/100 g. Съгласно препоръките на Министерството на селското стопанство на САЩ за добра кондиция всеки ден трябва да се поглъщат от 3000 до 5000 единици ORAC.
Видно е, че само сто грама от магическите плодове на къпината са достатъчни, за да се покрие тази препоръка. По съдържание на фибри (около 5%) къпината заема едно от челните места сред плодовете. Съдържащите се в тях сапонини спомагат за резорбцията на мазнините и въглехидратите, противодействат на абсорбцията на холестерола от храните и имат хепатопротекторно действие.
Използвана е публикация в http://jivotatdnes.bg/
