С какво замених захарта
Добави към моето меню
“Захар” идва от арабското “сукар”, което вероятно произлиза от санскритската дума “саркара”. Смята се, че европейците започват да употребяват захарта като лекарство и подсладител по време на кръстоносните походи. На немски захар е “цукер”, на италински “цукеро”, на испански “асукар”, а на френски “сюкр”. Англичаните пък казват “шугар”.
В България мнозина познават и турската дума “шекер”.
Някога захарта е била използвана като лекарство. На Самоводската чаршия в Търново още продават небет шекер на кристали, която помага при болно гърло.
Днес на захарта се гледа като на зло. Наричат я „бялата смърт“, не защото е станала по-лоша, а заради огромните количества, които всеки ден включваме в храненето си. И по-лошото е, че дори не слагаме лъжичка по лъжичка захар към храната си тя се съдържа в повече от продуктите, които купуваме за храна, дори не си даваме сметка, че съдържат захар или колко е много.
Колко е вредна захарта за тялото ни?
Може би има два типа хора – тези, които правят нещата и тези, които намират оправдания. Например, ако сте пушач може да спрете цигарите от раз или да продължавате да си харчите парите за нещо, което изгаря между пръстите ви. Или отказвате сладкишите с много захар, има рецепти които се приготвят с няколко чаши захар – сиропирани сладкиши, като тулумбички, баклава, блатове за торта… по-опасна е скритата захар, тази, която не сте очаквали да я има там – в салатния дресинг, кетчупа, в газираните напитки, подсладените млека, зърнени закуски, в хляба.
Затова решението е – отказвате тези продукти и разививате сетивата си. Учите се да различавате вкусове и тогава и малко захар ще е достатъчна.
Преди години се получи много лесно и от раз добавянето на сол и захар към различни храни. Слагам я като консервант – сол на киселото зеле и ферментиралите зеленчуци, захар на сиропа от свирчовина и по малко на домашните ликьори.
И ограничам продуктите в магазина в които има захар. Например кока кола пием у дома в една определена ситуация – след преход в планината, например изкачване на Вихрен, в колата пием – оказва своето влияние за бързо идване на енергия, за да изминеш пътя от Банско до София, колкото и да си уморен.
Аз самата толкова рядко употребявам захар, дори в шкафа няма захарница. Използвам за подслаждане основно лъжичка мед към билков чай, мюсли на закуска или когато правя овесени бисквити. Последният път когато използвах захар беше 3 кг за приготвяне на сироп от свирчовина, който ще стигне за цяло лято, като към него добавям и към лятната сангрия и други напитки които приготвям със свежи листа маточина или мента (използвам сиропа като подсладител и за аромат)
И докато си задавам въпроса ще се прави ли сладко от вишни, диви ягоди, малини и с колко захар и с какво да я заменя? Продължавам да слагам плодовете във фризера, защото след това на смути може и без захар.
Домашно сладко от череши, сини сливи, добре узрели къпини – се научих да правя и без захар, но заварявам бурканчетата за 5 мин.
Това, което си позволявам като сладко е домашен мед, но е около 1 с.л. на ден, не всеки ден около шепа сушени плодове… защото количеството е много важно. И черен шоколад, около 20 г на ден.
Ето с какво може да заместите захарта (бялата рафинирана захар от пакетите) Някои от тях са ми познати само като имена. Защото не търся заместител на сладкото, а се уча да усещам малките разлики в сладостта.
• Кокосова захар
• Нерафинирана тръстикова захар
• Нерафинирана захар от цвекло
• Кленов сироп
• Сироп от рожков
• Гроздов сироп
• Оризов сироп
• Мед – чист домашен мед
• Меласа
• Сушени плодове – без добавена захар, на пюре – фурми, стафиди
• Петмез
• Ксилитол
• Стевия
• Лукума
• Мескит (Mesquite powder – прах със сладък вкус и нежен аромат, подходящ за подслаждане или като подправка)
Някои от предложенията звучат обещаващо като суперхрана, но са скъпи. Трябва да се търси баланс между цена, качество, личен вкус.
Моят избор – мед и сладостта на сушени плодове – фирми и стафиди.
