Захар
Добави към моето меню
Захарта: сладък приятел или убиец?
Според световните норми чрез захар трябва да се добавят не повече от 10% от дневните калории.
Още в древността хората са знаели, че сладката храна е по-приятна на вкус, отколкото горчивата, но е било много трудно да я намират – достъпни за тях са били само плодовете и медът.
В средата на първото хилядолетие пр.Хр. в Индия местните хора започнали да изваряват праха от сока на захарната тръстика. Полученият продукт първоначално използвали само като лекарство, но след време хората започнали да подслаждат с него различни ястия.
След неколкостотин години плантации за захарна тръстика се появяват в Китай, а после и в Персия. Европейците дълго време не са произвеждали захар, а вносната е била много скъпа. Едва през 1747 година немският химик Андреас Марграф открива, че кристална захар може да се получава от цвеклото. В резултат на това продукта поевтинял рязко и станал достъпен за всички.
Много скоро обаче науката установява и неприятните последствия от захарта – от нея се развалят зъбите и фигурата. Лекарите побързали да я обяват за световно зло.
Дори и днес някои диетолози наричат захарта “убиец” и я обвиняват за всевъзможни болести – от неврозата при децата до рака при възрастните. Мнозина използват израза “бялата смърт”.
В действителност, много от обвиненията към захарта не са верни. Доказано е, например, че децата, които ядат много сладко, не страдат от хиперактивност, както се е смятало преди. Но всички лекари са солидарни: от прекомерната употреба на захар се затлъстява, защото това е висококалоричен продукт, който практически не съдържа витамини, минерални вещества или целулоза. Този, който употребява в храната си много захар, яде и друго, а това са допълнителни калории и съвсем естествено човек започва да дебелее.
Захарта на кристали или на бучки е само един от видовете захар – захароза (съдържа се в цвеклото и захарната тръстика). Още съществуват фруктоза (в плодовете и меда), малтоза (в покълналите зърна), глюкоза (в меда на плодовете) и лактоза (млечна захар).
Природният вид захар, който се съдържа в плодовете е по-полезен от чистата захар на кристали….
Но и тук се крие опасност – човек трудно може да контролира количеството захар, което консумира.
Колко захар може да се приема без да се вреди на здравето? През 2003 г. Световната здравна организация (СЗО) даде свой отговор на този въпрос – не повече от 10% от калориите, които са допустими за деня. Изчислено в грамове се получава количество от чиста захар не повече от 60 г за мъжете и 50 г за жените. Не трябва да се забравя, че в 1 бутилка газирана напитка също се съдържа захар – около 40 г. Ако сме добавили захар в кафето или чая, то това означава, че нормата за деня е изчерпана.
Много диетолози възлагат големи надежди на заместителите на захарта – изкуствени хранителни добавки, които са стотици пъти по-сладки от захарта, но са лишени от нейната калоричност.
Последните изследвания обаче показват, че захарозаместителите също повишават апетита и човек отново започва да пълнее. В големи количества те вредят и на стомаха. Много специалисти твърдят, че те са като цяло вредни за здравето.
В редица страни изкуственият подсладител цикломат е вече забранен, а той е 30 пъти по-сладък от захарта. Учени твърдят, че той може да доведе до бъбречна недостатъчност.
Други заместители също са обвинявани нееднократно в наличието на странични ефекти, но тяхната вредност все още не е научно доказана.
Коя захар е по-добра?
Захарта – на кристали, на бучки, бяла и кафява, съществува дори и бързоразтворима. Коя да изберем? Коя е по-полезна и по-сладка?
Кафявата захар
е най-скъпа и това се обяснява с нейното транспортиране от плантациите за захарна тръстика в Бразилия до магазин. Но производителите твърдят, че високата цена се дължи на скъпата й преработка. И все пак истината е, че високата цена се диктува от модата.
Кафява захар хората ядат още от древността. Колкото по-тъмна е захарта, толкова повече са в нея органичните примеса от сока на растението. Колкото по-бяла е тя, толкова повече е пречистена.
Преди години бялата захар се е смятала за най-сладката и най-чистата. Кафявата захар се е възприемала като недобре изчистена от т.н. черна патока (гъсто, сладко вещество – продукт на непълното озахаряване на скорбялата), която се е използвала за производството на ром. Днес вече е известно, че тя всъщност е полезна, защото съдържа много микроелементи като калий, калций, желязо. Оказва се, че рафинираният продукт не е по-полезен от естествения, от този, който е по-близък до природата.
На фона на чуждата нашата бяла захар от цвекло изглежда като “бедна роднина”. Но тя също има своите достойноства. Тя също съдържа микроелементи, а в нейният сок се съдържат пектин, белтъчини, полезни органични киселини, калий, натрий, магнезий, желязо. Просто не е прието тези съставки да се изписват от производителите на опаковката на продукта и те остават неизвестни за потребителя.
Захарта е необходима на организма за нормалната обмяна на веществата. Преди век най-много захар са употребявали англичаните – 40 кг годишно. Оттогава потреблението на захар в света постоянно се увеличава. Днес Световната здравна организация определя като норма за безвредното количеството захар 40 кг годишно. Разбира се има строги привърженици на здравословното хранене, които твърдят, че консумираната захар не трябва да надвишава 2 кг.
Не престават и споровете за ползата и вредата от изкуствените заместителите на захарта. Това се отнася и за
аспартама
(най-разпространеният в различните страни подсладител), който е обявен за безопасна хранителна добавка и който се съдържа в почти всички сокове, сладки газирани напитки и други продукти, но неговата безвредност всъщност не е доказана научно. Напротив – споровете продължават. В хранителната промишленост вместо захар често се използва и ксилитол.
Ако трябва изобщо да се говори за най-подходящият заместител на захарта, то това може да бъде само
медът
– натурален подсладител, съдържащ ценни вещества: глюкоза, фруктоза, органически и минерални вещества
