Сурови или печени ядки?
Добави към моето меню
Моето мнение: У дома ядките са на особена почит. Орехи, бадеми, лешници, кашу, шам фъстък, бразилски орех… Орехите на есен ги събираме с чували, чупим, съхраняваме в кутии и изнасяме в ръчен багаж за там където е полета. У нас те са най-достъпните ядки. В Барселона бяха едни от най-скъпите, а бадемите толкова много. В Хага орехите са отново от най-скъпите, а кашу е на много по-достъпна цена отколкото у нас.
Когато тръгваме на поход в планината се носят ядки. Когато ни се хапва нещо – шепа ядки.
Сурови бонбони с ядки правя рядко и само с повод.
Предпочитам по възможност да са пресни и счупени малко преди това.
По изключение печени. Никога със сол.
Понякога ги накисвам с вода. Орехи, бадеми… стават по-нежни и “млечни”.
Кои ядки за какво са най-полезни?
Кои ядки са по-полезни? Суровите или печените?
Всички видове ядки са полезни и са по-здравословна алтернатива на бързите закуски в случаите, когато искаме бързо да заситим глада.
Ядките са богати на витамин Е, белтъчини, есенциални мастни киселини и фибри и осигуряват богато разнообразие от микроелементи и антиоксиданти.
Въпросът е доколко термичната обработка повлиява полезния състав на ядките и дали приятният им вкус след печене не идва за сметка на лишаване от част от важните им за здравето съставки?
Печенето променя не само вкуса, но и структурата на ядките. Успоредно със загубата на вода обаче настъпват пренебрежимо малки промени в хранителния им състав. Установено е, че печените и суровите ядки имат приблизително еднакво съдържание на хранителните вещества, които ги правят толкова полезни – мастните киселини, белтъчините и фибрите.
Анализите показват, че една шепа (около 30 г) сурови бадеми съдържа около 160 калории и 14 г есенциални мастни киселини. Същото количество печени бадеми съдържа около 170 калории и 15 г мастни киселини. Счита се, че разликите идват единствено от факта, че печените ядки губят голяма част от водата си и разликата в теглото им се отразява леко и на химичния състав.
Най-силно от термичната обработка на ядките страда витамин Е в състава им. Той е термолабилен и при продължително печене голяма част от него може да се деактивира. Друг от водещите недостатъци на печенето на ядките е, че улеснява контакта на ненаситените мастни киселини с кислород и ги прави по-податливи на оксидация. Така се повишава рискът от образуване на свободни радикали след консумацията им.
Затова печените ядки имат по-кратък срок на годност от суровите и е препоръчително да се консумират максимално бързо след термичната обработка.
За намаляване вероятността от деактивиране на витамин Е или оксидиране на мастните киселини се препоръчва печенето на ядките да е при по-ниски температури.
В повечето случаи ядките се пекат в сухо състояние, но нерядко се ползва и мазнина. Противно на очакванията печените в качествена мазнина ядки са със съвсем леко завишено съдържание на мазнини и калории.
Причината е в това, че те са естествено богати на мазнини и при термична обработка загубата на вода не води до сериозна абсорбция на допълнителни мазнини.
Обобщените данни показват, че не може да се направи генерално заключение дали печените или суровите ядки са по-полезни.
Фактор, определящ избора ни тук, би могъл да бъде единствено разликата във вкуса. И дребната подробност, че складирани на нечисто място, суровите ядки може да представят удобна среда за развитие на различни гъбички и бактерии, включително от род Salmonella, Escherichia coli и др.
