Ден на немската бира

Добавено в Любопитно

Добави към моето меню

Германците са похарчили средно около 100 евро (112 долара) на глава от населението през 2018 г. за да си купят от магазините бира и напитки на основата на бира. Това сочи проучване на компанията за пазарни анализи Нилсен (Nielsen). Общо около 6,1 млрд. литра бира и смесени с бира напитки са били продадени през миналата година, което е с 2,9 % повече спрямо предходната година.
Оборотът се е увеличил със 7 % до 8 млрд. евро, като почти всички известни марки бира са повишили цените си през миналата година.
Докато класическите разновидности като пилзнер и пшеничната бира са се сблъскали с нарастваща конкуренция, то безалкохолната бира и смесените напитки на основата на бирата са станали все по-популярни.

Райнхайтсгебот (на немски: Reinheitsgebot – Закон за чистотата на бирата) е закон от 23 април 1516 г., регламентиращ производството и търговията с бира в Бавария. Законът е издаден в град Инголщат от баварския херцог Вилхелм IV (1493 – 1550). Съгласно този закон, за производството на бира могат да се използват само три съставки: вода, ечемик и хмел.
От 1994 г. денят на приемането на закона се празнува в Германия като Ден на немската бира (Tag des Deutschen Bieres).

Това е най-старият закон за храни, който е в сила и днес

В закона се установяват задължителни правила за производството, търговията и ценообразуването на бирата. Законът за чистотата на бирата е издаден в отговор на многобройните оплаквания от лошокачествена бира.
Друга причина за приемането на закона е да се осигури снабдяването с храна и да се предотврати конкуренцията между пивоварите и хлебарите, като по-ценните пшеница или ръж са запазени за производството на хляб. Въпреки че бирената мая е от съществено значение за процеса на варене, законът не съдържа нищо в това отношение, тъй като в тези времена съществуването на бирените дрожди е просто непознато и ферментацията протича спонтанно под въздействието на диви местни дрожди.

Правилата на закона се прилагат през последващите столетия с множество изключения, като се допуска използването на пшеница, хвойна и кимион при производството на бира.

През ХIХ век забраната да се използват други съставки освен малцов ечемик и хмел, отново се въвежда в различни закони: Beispiel im Landtagsabschied от 10 ноември 1861 г., Biertarifs от 19 май 1865 г. и в Malzaufschlagsgesetz от 1868 година. От 1906 г. Райнхайтсгебот в модифицирана форма се прилага на цялата територия на Германската империя.

След Първа световна война всички правила относно производството и продажбата на бира в Германия, се регламентират със Закона за налозите върху бирата (BierStG), който също инкорпорира изискванията на Райнхайтсгебот. Те са възприети и в редакциите на закона от 1952 и 1993 г.

Съдът на Европейската общност през 1987 г. отмени забраната за използване на името „бира“ за напитки, произведени с добавки, като проиворечаща на Договора за ЕИО. Законът от 1993 г. (Vorläufiges Biergesetz) отчита решението на съда, но признава действието му само относно вносните бири, произведени в Германия, както и за бирите, произведени от германските пивовари за износ. Строгите правила остават за немската бира, предназначена за вътрешния пазар. Тези ограничения са подложени на сериозна критика и в резултат на това през 2005 г. по иск на една източногерманска пивоварна, произвеждаща шварц бира, Федералният административен съд постановява решение, с което приема, че бирата, съдържаща захар, е също бира, както и останалите видове на тази напитка. Административният съд счита, че е време да променят правилата, защото те не служат на здравето на потребителите и тяхното значение се свежда единствено до „запазване на традицията“.

Първият петък на август се отбелязва Международния ден на бирата International Beer Day – В света има над 100 вида бира – ето кои са основните видове
Професионалният празник на българските пивовари е на Илинден – 20 юли

Немска кухня