Тодоровден е

Добавено в Празници

Добави към моето меню

“Свети Тодор коня кове,
сестрица му ков додава,
злато, плочи, сребро, клинци –
да обиди росно поле,
да си види есенници,
добре ли са изникнали…”

Празнуват всички именници: Тодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.

Тодоровден, един от най-колоритните народни празници, се отбелязва в първата събота от Великденските пости. Предшестван е от Тодоровата неделя, седмицата между Сирни заговезни и Тодоровден трябва да се пази строг пост. Според народните представи това е време, в което здравето на хората, приплода при животните и бъдещата реколта са поставени в опасност, тъй като нощем бродят таласъми и други нечисти сили.

Празникът се свързва с края на зимата и началото на пролетта.
Според народните поверия св. Тодор забива гореща главня в земята и я затопля; светецът съблича деветте си кожуха и отива при господ да го моли за лято. В представите за светеца той е светец конник, който язди бял кон, покровител на конете; едновременно е и демон.

Почитането на християнския светец Тодор у българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към свети великомъчениците Тодор Стратилат и Теодор Терон.
В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
На Тодорова събота сутринта се отслужва Света златоустова литургия, а на следващия ден в Неделя Православна се служи Света Василиева литургия.

На Тодоровден в Павликени 2015, снимка Георги Георгиев
Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт.

Традиции за Тодоровден
Типично за Тодоров ден е надбягването с коне – кушия. Участват главно ергени. Преди изгрев слънце те водят конете си на водопой и ги захранват с обредни хлябове и сол, след което ги почистват, разчесват и ги накичват с панделки, мъниста, китки, нанизи от червени чушки. Преди старта на кушията момците обикалят всички къщи в селото, три пъти гробището, черковния двор или селския мегдан. Разбира се това е различно за всеки район. Победителя от тази надпреварата получава награда. Чрез надбягването момците представят издръжливост и по този начин доказват пред момите и техните родители, че са годни да встъпят в брак.

Трапеза за Тодоровден
Рецепти с царевица и леща, които да приготвим за празника

Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби.
Преди изгрев слънце моми и млади булки приготвят обредни хлябове (боговица, турта, поскура, блага пита, св. Тодор), често в формата на конче или конска подкова, върху които слагат скилидки чесън, орехови ядки и сол. От хлябовете се слага и в храната на конете. Раздават се още варена царевица, жито, грах или бакла.

На този ден свекървата проверява хляба на младоженката
Тодоровден е важен момент и в живота на младоженката. Ако още няма бебе или не е видимо бременна, връзвали на гърба й цедилка. Директен намек, че е време за дете. От този ден насетне булката е наричана невяста и поемала домакинската работа. Най-важното право, което тя получава тогава, е да меси хляба в къщата. Приготвените на този ден от нея хлебни вкусотии се подлагат на строга оценка от “дегустационна комисия”, съставена от свекъра, свекървата и собствените й родители.
Първият хляб, който булката трябва да направи, е обреден. Посветен е на празника и трябва да има формата на кон.
Слeд изпичането се маже с мед, върху който се налепва варена царевица.

На Тодоровден бабите пък подстригвали за пръв път през новата година внучетата (оттук и изразът “остриган като магаре през март”). Кичурите се заравяли под ябълково дърво, та да растат децата читави, сладки и румени.
А жените задължително си миели косите – да са гъсти и лъскави като конските гриви.