Традиции за Бъдни вечер

Добавено в Празници

Добави към моето меню

Бъдни вечер е празника с който се спазва традицията най-точно. Най-важното е, че за този ден семейството се събира край трапезата за да дочакат заедно Рождество Христово.
За трапезата на Бъдни вечер всички залагат на установените традиции и се приготвят ястия, които са се приготвяни поколения наред в семейството и се предават като наследство на по-младите. Традициите са тези, които ни съхраняват и точно на такива празници трябва да се обърнем към тях.

Традиции и обичаи за Бъдни вечер

Символика на трапезата на Бъдни вечер

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, наричаме “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Мали Божич” и “Крачун”.

Някога подготовката за Бъдни вечер е започвала още от Игнажден, 20 декември – денят, в който са започнали родилните мъки на Света Богородица. През тези дни се точат баници, пече се баклава. През тези дни се приготвя зелето за сармите, мъжете ходят в гората за бъдника, жените почистват и украсяват дома, младите момчета репетират коледарските песни.

Бъдни вечер е най-големият и светъл празник в християнството – вечерта, в която се е родил синът Божий Христос. С годините се е утвърдила традиция в тази нощ, чрез бъдника в огнището, трапезата, постните ястия и наричането, с коледарите хората да се приближават най-близко до същинското Рождество Христово. Това е предвестие за новия живот, надеждата за по-добро, денят, в който очакваш да се сбъднат мечтите, да поставиш ново начало в живота си.

На Рождество Христово трябва да празнуваме духовно заедно със семейството си, тъй като раждането на Христос е било празник както за неговите родители, така и за техните семейства.
Според старата традиция преди да се нареди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник – дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от най-младия мъж в семейството. Той трябва да бъде толкова голям, че да поддържа огъня през цялата нощ. (Вярва се, че и пепелта от бъдника има полезни свойства)

Днес, в съвременния дом, в който няма камина – коледната елха изпълнява символиката бъдника.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса, повелява старият обичай. В наши дни се е запазила традицията в някои краища под покривката да се слага малко слама. (В градовете на Западна Европа са много популярни възстановки на яслите в които е роден Христос)
В последните дни от коледния пост – от Игнажден до Бъдни вечер, се яде само растителна храна с олио. Ястията на трапезата за Бъдни вечер трябва да са точно определен брой: седем, колкото са дните от седмицата, девет, колкото са месеците на бременността, или дванадесет, колкото са месеците в годината. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен зрял боб, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В различни краища правят също тиквеник или зелник, (баклавата се предлага като десерт).

Питка за Бъдни вечер
Традиция за Бъдни вечер е и да се меси обреден хляб, наречен “Боговица”, в който има паричка. Това е постната содена питка за Бъдни вечер. Всяка домакиня може да я приготви, защото това е хляб без месене, без втасване. Много по-важно е желанието, което ще се вложи. Самото наричане при приготвяне и оформяне на питката.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на храненето никой не трябва да става, за да не стават кокошките и ако се наложи – се ходи наведен, за да са тежки житата.
Трапезата се прекадява с тамян, а след това и всички стаи и постройки от къщата.

След като се прочете молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първият къс се оставя пред иконата и се нарича на Богородица. След това парчета от питата се раздават на членовете на семейството по старшинство, а комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и щастлив през следващите месеци. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
Всеки от семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината.
Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е пълен орехът, значи човекът няма да боледува.
Трапезата не се вдига през цялата нощ, за да слезе на нея светецът-покровител на дома, Богородица или мъртвите роднини.

Символика на трапезата на Бъдни вечер:
Мед – да е сладък животът, лук – за да е много имотът, както са му много люспите, чесънът е срещу злите сили. Житото – като най-важната селскостопанска култура за българина. По ядките на орехите се гадае за това какъв ще бъде късметът и здравето ти през следващата година.

Плодове, вино, пита – символизират жертвоприношението. В ястията на Коледната трапеза се включват главно храни, които набъбват при варене – жито, боб, леща, ошав, стафиди, сухи пиперки – като символ на зачатието, плодородието и раждането на новия живот.

Коледуването започва след полунощ, като участниците в обичая са само мъже, предимно ергени, до млади момчета на 14-15 години. Пременени с бели навуща на крака, с калпак на глава, с ямурлук, украсени със зелен чимшир, с бели пуканки тръгват от дома на водача с песен.

Коледните песни са свързани със семейния живот и земеделския бит на българина и са за стопанско благополучие, всеобщо благоденствие и щастлив живот. Песен има за всеки член от семейството. Те са желани гости в тази светла нощ и са дарявани от стопаните с колачета, сланина, месо, с ракия и вино.
Минават през всяка къща – пратеници на бога, на доброто, на здравето, на плодородието. С първата песен оповестяват пристигането си: “Стани, стани, нине, стани господине, че ти идем добри гости. Стани, нине, стани, стани, господине! Добри гости – коледари“.