Великден е!
Добави към моето меню
Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света на мъртвите. Той изкупил със смъртта Си греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда на хората за живот след смъртта.
Вярващите се поздравяват с думите
– Христос воскресе!
– Воистину воскресе!
Традиции за Великден днес
Другият голям празник е Коледа – това са празниците за които семейството се събира и се празнува в семеен кръг.
Традицията повелява да има червени яйца, печено агнешко, козунак и много зелена салата.
Това е денят в който свършва Великият пост.
На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Как празнува българинът Великден най-добре показва статистиката днес. Това са данни от независимо проучване, проведено от маркетинговата агенция Pragmatica
Великден 2018
Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Велин, Велина, Велко, Велка.
Подготовката за Великден
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
• Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на тази дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
• На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца, рано сутринта от най-възрастната жена в семейството.
• На Велики петък, наричан още Разпети петък) се ходи на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
• На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове, тогава се правят козунаците и който не е успял може да боядиса яйцата.
На Великден може да се почетат и умрелите и да им се занесе козунак и червени яйца. От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
Църковни служби. На тях е редно да присъстват хора, които вярват. (макар и да са красиви като театрална постановка, моите първи спомени са от Търново, патриаршията и светлините на Царевец и много хора, които обикалят със свещи)
В цяла България, събота вечер, в нощта на Възкресение православните храмове се изпълват с хора, които носят в ръка свещ, символ на вярата и надеждата, които ги водят в храма. .
Праведникът е разпнат, изоставен от всички. В същото време истинският смисъл на слизането на Христос в Ада е разкрит в един стих на литургията: “О, животе, как можеш ти да умреш? Как стоиш в гроба?” И тогава животът отговаря: “ Това е, за да разруша силата на смъртта и да възкреся мъртвите от Ада”.
При обявяването на Възкресението свещеникът поздравява вярващите с Христовото възкресение и изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи и след това ги носят към домовете си. Последователността, свързана със запалването на свещите, е заимствана от ритуала, който се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. Там частица от огъня се взима от чакащите го църковни служители и чрез тях заминава до различни точки на света. На службата може да вземете от този огън и да го отнесете у дома си.
В неделя сутрин се ходи на църква. „С мир на Господа да се помолим…” – започва великденската служба в църквата. Тогава се пречистваме и се черкуваме
Всичко разгласява за това чудо: песните, светлината… Грехът, който ни разделя от пълнотата на живота в Христос, е победен. Символично вратите на иконостаса остават отворени, за да означат това съвършено общение, което Възкресението ни разкрива.
Великден се празнува три дни – от неделя до вторник. През това време миряните влизат в църквите и се молят смирено, за да получат благословия и спасение за душите си.
Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. Традицията повелява още на Великден да се състои и първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. Израз е на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
Кога се празнува Великден? Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие. Датата за празнуването на Великден започва да се определя от неделята, която следва пълнолунието на или веднага след пролетното равноденствие. Разликата в датата между православни и католици идва от календарите – при католиците датата е по Григорианския календар, а при православните – по Юлианския. В България датите са така – великденските празници и подвижните свързани с него по Юлианския, а останалите по Григорианския календар.
