Българска национална кухня

Добави към моето меню

Българската национална кухня в Европа
Браним шопската салата в Европа. Кебапчето и тараторът стават БГ марка, спорим с гърците за мусаката

Моите уважения към видните професионални готвачи на България.
Според мен, не можем да искаме запазена марка на и киселото мляко, защото в Истамбул съм яла най-хубавото кисело мляко, защото разликата между таратора или салата Снежанка така както аз я правя в София и домакинята в Атина е по-малко от това, което приготвя възрастната ми съседка.
Ако ще се търси нещо изконно българско, то не е в самата рецепта, не е в продуктите, не е в приготвянето ….
България е малка, историята й е голяма, управниците й са малки като хора, не в целата история, за съжаление са такива във времето когато живеем ние, малки хора с големи апетити.

Българското може да го търсим обаче в традициите си. Българските манастири са пазили духа на българина през вековете, затова и публикувам тези рецепти, защото там където се е опазило българското, българската култура и българския свободен дух през вековете е логично да са опазени и българските кулинарни традиции.

В момента когато затваряме Козлодуй, а нашите съседи строят атомни централи, когато в Япония от отпадаците произвеждат електроенергия, а нашите управници се чудят къде и как да ги балират и складират …. ми се иска да не влизаме в Европа и с бг традициите …

Стара българска кухня
Рецепти събирани години наред от всички краища на България от българските манастира – стари български рецепти
Сарми на фурна
Градинарско смесило на фурна
Катми
Шарена пита
Патетник
Агнешко задушено по манастирски
Свински ребра на фурна
Задушена морска риба
Пиле със зарзават

рецептите са вземати от менюто на ресторант „Манастирска магерница” един от елитните ресторанти на столицата. Разположен е в идеалния център в стара градска къща с красив двор. Менюто на заведението съдържа 161 уникални ястия от рецептурника на Магера – готвачът на манастира.
Старите български рецепти са събирани години от всички краища и манастири на страната ни. Само тук можете да ядете например манастирската салата от сушени сливи, печен пипер, грис, яйца, зелена салата, кубчета сирене и разкъсани катми или фасулена разядка от стар фасул, лютика, бански старец, чесън, червен пипер, лук и маруля. Печените меса на жар са класика за манастирската кухня и тук се предлага разнообразие от различни видове. Самият лист с храните е интересен с това, че в него са записани кулинарните съвети на магера, а ястията са описани с някои вече остарели, но красиви български думи, които не е лошо да си припомним.

Тук помествам материалите от пресата, кой какво е казал и защо? Много, много искам когато синът ми казва, че е българин, роден в България да звучи гордо и уверено. Ако някой от вас има мнение по въпроса може да го напише и то ще бъде публикувано

Шопската салата, кебапчето и тараторът да станат запазена българска марка в Европа. За това настоява организацията на топготвачите у нас “Евро-Ток”-България, която откри свои регионални офиси в Стара Загора и Варна.
Според автора на популярното тв предаване “Бон Апети” Иван Звездев чисто български ястия са още кьопоолуто и гювечът. С пълно основание можем да претендираме и за националността на мусаката. Тя си е тракийска гозба, но кой знае защо е известна по света като гръцка, заяви Звездев, който е издирил над 20 000 народни рецепти.
Асоциацията на храните и питейната индустрия трябва още отсега, преди да е създаден официален европейски регистър, да предложи на външно министерство марката на кои ястия ще защитаваме като национални, смятат от “Евро-Ток”. Готвачите припомнят, че при напитките закъсняхме фатално и названието “ракия” ни бе отмъкнато под носа от съседите.
От март нашите майстори с високите бели шапки са в семейството на топготвачите от Стария континент. В европейската организация членуват близо 4000 души.
Целта на родните кулинари от “Евро-Ток” е да наложат българската кухня с нейното богатство и разнообразие. Първата им инициатива е конкурс за автентична рецепта, който ще стартира през седмицата в предаването “Бон Апети”.

Кебапчето също трябва да е сред запазените български марки в ЕС, твърдят готвачите от “Евро-Ток”

Гозбите ни са културно наследство
Ради Стам-болов, заместник-председател на “Евро-Ток”-България

– Г-н Стамболов, възможно ли е наистина да се лицензират и да се защитят пред Европа някои от традиционните български ястия?
– Напълно реално е. Въпреки че може да се породи голям спор относно мусаката например. Тя е тракийско ястие, но само у нас се прави със заливка от кисело мляко. Киселото мляко е уникален наш продукт. Това прави и мусаката ни уникална. Въпреки че има нейни варианти и в Турция и Гърция.
– Каква е процедурата за лицензиране?
– Ние на първо време сме се съсредоточили в търсенето и избирането на автентични традиционни рецепти. След което ще ги предоставим на Асоциацията на храните и питейната индустрия. Те ще ги предложат на Министерски съвет и впоследствие трябва да се защитят пред специална европейска комисия.
– За да се лицензира едно ястие обаче, то трябва да е сготвено от определени продукти с точни пропорции помежду им.
– Дори при точно определени съставки и продукти, но сготвени по различен начин, рецептата не се променя. Тараторът и с нарязани, и с настъргани краставици все е таратор. Ние искаме да съхраним нашето културно наследство, част от което са традиционните ни ястия.

Шопска ли е салатата с турски домати?
Ути Бъчваров, водещ на “Вкусно”

– Ваши колеги обявиха кампания за защита на българските национални марки в готварството – мусака, шопска салата. Как гледате на идеята?
– Аз нямам нищо против да защитаваме българския почерк в една кухня, която е разпространена от Дунав до Босфора. Но за да твърдят, че едно ястие е само българско, колегите от “Бон апети” трябва да попрочетат историята.
Мусака е записана във всички готварски книги като типично гръцко ястие. На кьопоолуто самото му име подсказва, че е турско. Няма смисъл да се опитваме да търсим под вола теле. Няма защо да се борим да защитим името шопска салата, защото в нея нашенско е само името. Трябва да докажем, че тази салата е по-вкусна с българско саламурено сирене, не с гръцката “Фета”. По-важното е да правим салатите си с домати родно производство, отколкото да патентоваме марката и да внасяме доматите и краставиците от Гърция и Турция. Защото тогава явно нищо не правим.
– Все пак какви са разликите в балканската кухня?
– На Балканите всички готвим едно и също, но по различен начин. Нашите кебапчета са по-големи и по-пухкави, докато в Румъния са с дъх на чесън и с повече месо. В България се готвят поне 50 разновидности на мусаката, но и в Гърция не са по-малко. Претендираме, че националното ни ястие е боб, но да не забравяме за Мексико, откъдето е дошъл фасулът. Може би най-специфично българското е тараторът. И в Гърция го правят, но по доста по-различен начин. Но след като пропуснахме да патентоваме дори родното кисело мляко, какво остава за таратор.