Павловден
Добави към моето меню
Петровден се чества на 29 юни. В източноправославния календар е посветен на
Светите равноапостоли Петър и Павел,
наречени още “стълбове на православната вяра “. В църковния календар пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден – 30 юни, по църковному – Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.
Павловден, Павлувден – народен празник, отбелязван главно в Източна България за предпазване от огън, пожар, гръм и по-рядко от градушка. Свързва се със стари народни представи за унищожителната сила на огъня. На Павльовден строго се следи да не се работи (не се жъне), да не се пали огън (дори за приготвяне на храна). В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се” опавлюва” брашното, т.е. да бъде запазено от сплъстяване и червясване.
По традиция, на 1 юли се отбелязва
деня на „Лечителите”. Свети Врач
е народен празник на всички лечители, врачки, баячки и билкари. Тогава се почита и паметта на светите лечители Кузма и Дамян, чието житие е изпълнено с много чудотворства, свързани с изцелението на глухота, слепота. Вечерта срещу празника болни, недъгави и незрящи хора отиват да преспят в църкви или параклиси посветени на светците.
Този празничен ден се смята за „тежък” и на него не трябва да се работи, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Принасят се курбани за здраве, а болните посещават лечебни извори, като непременно оставят отпечатък от своите дрехи, за да остане завинаги там болестта им. Изнасят се набраните билки от врачките и баячките, като се сортират коя билка за коя болест се употребява.
Днес утрото на 1 юли се свързва с July Morning, интересното е, че това е наше българско събитие – с посрещането на слънцето и изгрева на морския бряг (на Камен бряг) или на някой планински връх
