Бъдни вечер 24 декември

Добавено в Празници

Добави към моето меню

Бъдни вечер 24 декември
Наричат този празник още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за тома съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.
На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището.
Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – 7, 9 или 12. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник . Слага се също така запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. На този член от семеяството, на когото се падне паричката, през цялата година ще му върви и ще бъде здрав и щастлив. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите /починал близък или роднина/. През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Те са момчета от осем до дванадесет годишна възраст. Това ходене се нарича “коледуване”. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Можете да си изберете сами каква част от тези обичаи да спазите так, че да не си усложните твърде много подготовката, а в същото време да създадете истинска празнична атмосфера.

Както знаете, стожер в менюто на празника е БОБЪТ.
Едно практично предложение – варете цялото количество боб наведнъж. Една част отделяте по някое време за бобената салатка и пълнените чушки с боб, а останалото доварявате на класическа боб-чорба.

ПОСТНИ ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ С БОБ

Сварявате боб, като спазвате правилото на 4-тата вода (след всяко завиране първите три ги изхвърляте).
Нарязвате 1 голяма глава лук на ситно и я задушавате в мазнина. Добавяте боба и продължавате да пържите, като разбърквате периодично. Добавяте 2-3 равни супени лъжици доматено пюре и подправки (джоджен, дивисил, чубрица, магданоз, мащерка, риган и каквото още обичате) и сол. пържите още малко.
С тази смес пълните чушките (ако са сухи, трябва предварително да се потопят във вряла вода, за да омекнат и да се раздуят до оригиналния си размер), нареждате в тавичка, сипвате още 1-2 супени лъжици мазнина и вода, която да покрие около 1/3 от чушките. Печете.

Друго, без което не може:

СОДЕНА ПИТКА

ПРОДУКТИ
1 кисело мляко
1 яйце
1ч.л. сол
1ч.л. сода
2 с.л.олио
брашно за меко тесто

ПРИГОТВЯНЕ
Меси се малко, колкото да се омесят съставките и да стане гладко тесто. Ако прекалите с месенето, питката става сбита. Пече се в набрашнена тавичка и предварително загрята фурна, като освен украсите отгоре, се набожда и с вилица, за да не прави “коремче”. Когато е готова, веднага щом се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива добре с кърпа, за да омекне кората й.

24.12.2005