Храната – поглед към традиционното и природосъобразното
Добави към моето меню
Това е среща-дискусия с участието на организатори на кулинарни фестивали от цялата страна. Място да се обмени опит как се съхраняват за поколенията уникалните регионални традиции. Фестивалът на фестивалите събира на едно място пъстротата на банатските вкусотии, празниците на шарената сол от пазарджишкото село Бъта, на самоковския картоф, на райската ябълка от с. Хрищени, Старозагорско. Във Фестивала на фестивалите в Етъра се представят севлиевският празник на тиквата, празникът на горнооряховския суджук и още много други прояви, посветени на културната кулинарна памет!
„Храната – поглед към традиционното и природосъобразното”
дискусията е част от „Фестивал на фестивалите”.
Зам.-кметът на Община Габрово Нела Рачевиц поздрави участниците – представители на организации, чиято дейност е свързана с храната. 19 презентации бяха направени по време на дискусията, като участниците показват характерни за своя регион ястия.
„Всички ние имаме нужда да се върнем към традициите, към правеното в нашите градове и села преди 50, 100 или 200 години. Имала съм удоволствието да проследя създаването на движението „Slow foods” и как хората се отнасят към философията за бавно и с наслаждение приемане на храна.”
Нела Рачевиц припомни разпространеното изследване, че 80% от продуктите, с които се е хранило човечеството вече са изчезнали. Има опасност все още съхраняваните традиционни ястия също да бъдат забравени. Тя оцени настоящата дискусия като събитие с важен принос към запазването на тази памет от миналото.
„В Габрово се опитваме да развиваме туризъм и сме убедени, че едно от нещата, заради които идват хората са традиционните за дадено място храни и преживявания. Приветствам събитието „Фестивал на фестивалите”, което има роля в съхранението на богатството на българската кухня.”
Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова припомни опита на музея по отношение на запазването на традиционните български храни. От думите на доц. На базата на тази дискусия ЕМО „Етър” ще издаде карта на празниците и фестивалите, свързани с храната, които се провеждат в България.
– Фестивал „Ракия – магия” (с. Ганчовец,община Дряново) е празник за любителите на твърдите алкохолни напитки и добрата компания. Село Ганчовец увеличава населението си. До голяма степен това се дължи на фестивала „Ракия – магия”, който провокира все по-голям интерес сред любителите на твърдите алкохолни напитки и на приятната компания. Фестивалът се провежда в началото на септември, а в селото един от двата културни центъра е кръчмата.
– Селският мол представи габровския пестил в Брюксел – Силвия Черкезова представи една инициатива, станала много популярна в цялата страна като „Селски мол”, където главните участници са от малките населени места. Те показват пред по-широка публика традиционни храни и продукция. Част от философията на Селския мол е да се щади земята, която храни човечеството. „Искаме някой ден на Селски мол хората да отиват като на празник”, сподели тя.
Орехите – емблемата на казанлъшкото село Голямо Дряново
Национален фестивал на ореха (с. Голямо Дряново, обл. Стара Загора се провежда от пет години. Населеното място е едно от най-малките в региона. Около 200 души живеят там, но те имат певческа и кукерска трупи. Празникът на ореха има за цел да популяризира тази много характерна за казанлъшко култура. Фестивалът не е насочен толкова към храните, а към традиционното, към натуралните биологични продукти и съхранението на родния фолклор.
Празник на горнооряховския суджук (Горна Оряховица)Суджукът е запазена марка на това населено място. Само три фирми имат право да произвеждат продукта. Празникът на горнооряховския суджук е много популярен в страната. Първото захранване на горнооряховско бебе става с местен суджук. Рецептата му се запазва непроменена през годините. Северните стрехи на работилниците са местата, където се суши суджука. Развитието на технологиите се пренася и в производството на този продукт, без да промени вкуса му. Легендите за създаване на суджука са различни, но във всяка от тях прави впечатление предприемчивостта на населението.
Половин година е нужна, за да се приготви еленски бут
Празник на еленския бут (Елена)
Балканджиите имат практичен подход към храната си. Традициите за приготвянето на Еленски бут са семейни. Често се срещат разлики в използваната от съседни семейства технологии. Около половин година е времето за приготвяне на един Еленски бут, а консумацията може да продължи до две години.
От 100 години наложеният пелин дава поминък на хората от село Змейово
Празник на пелина (с. Змейово, обл. Стара Загора)може да е сладък или горчив, а за него се ползва най-доброто грозде. Претакането на пелина продължава около 2-3 седмици, а избистрянето му – 40 дни. Старите майстори пазят ревниво рецептите, по които приготвят пелина си. Всеки важен момент от живота на змейовската общност е свързан с пиенето на пелин.
Използвана е публикация на Дарик Габрово
