Хранене при диабет
Добави към моето меню
Хранене при диабет
Има два варианта – или ти държиш контрола над диабета, или той над теб. Изборът е твой.
Захарният диабет е заболяване с прогресивно нарастваща честота. Много са статистическите данни и причините, но от съществено значение е липсата на баланс в начина на хранене и двигателната активност.
Метаболизмът, т.е. начинът, по който всеки усвоява енергия, зависи индивидуално от качеството и количеството на внесената енергия и разхода й. Този процес е сложен и много индивидуален. А как внасяме енергия – основно чрез храната, т.е. ние буквално сме това, което ядем. Когато се храним, част от храната се превръща в глюкоза.
Глюкозата се транспортира чрез кръвоносната система до всички клетки на тялото, за да им осигури енергия. Инсулинът помага на глюкозата да навлезе от кръвообращението в клетките. Инсулинът е хормон, който се произвежда в бета-клетките на задстомашната жлеза (панкреас). Глюкозата от храната води до повишаване на нивата на кръвната захар, а инсулинът – до тяхното понижаване.
Захарният диабет се разделя общо на два типа – тип 1 и тип 2. При тип 1 липсва хормонът инсулин, затова лечението е да се замести „отвън”. При тип 2 често се произвежда прекалено много инсулин, но той е „дефектен”, или тялото не реагира на инсулина така, че той да изпълнява правилно своята функция, и се налага да коригираме този „дефект” с таблетки.
Наричаме този „дефект” инсулинова резистентност. С времето бета-клетките на задстомашната жлеза се „изтощават“ и произвеждат все по-малко и по-малко инсулин. Това налага при някои хора с тип 2 захарен диабет инсулинът също да се замести „отвън“. Каквото и лечение да се прилага, стремежът е да бъде постигнат добър гликемичен контрол – HbA1c, кръвна захар на гладно и кръвна захар 2 часа след хранене.
От какво зависи инсулиновата резистентност
Със сигурност начинът на хранене и физическата активност са основни фактори в този процес. От значение са и начинът на живот и фамилното предразположение, защото те могат да съдействат за развитието на заболяване.
Инсулинова резистентност е налице в повечето случаи на затлъстяване, когато излишните килограми се трупат в областта на корема – т.нар. затлъстяване тип „ябълка”. Това е типично за мъжкия пол, но в последно време тенденцията все повече засяга и жените.
Как да се справим?
Когато чуем думата „диета”, първата асоциация е „забрана”. Всъщност диета означава балансиран режим на хранене. „Забранени” храни реално няма, но има препоръчителни количества храни. Защото различните храни имат различни свойства.
Ние имаме нужда от всички видове храни!
Важно е да дозираме това, което приемаме, по най-подходящия за нас начин.
Какво да съдържа храната ни?
За да имаме правилен метаболизъм и да се чувстваме в оптимална форма, се нуждаем от трите основни групи хранителни вещества – въглехидрати, мазнини и белтъци, както и от широка гама витамини и микроелементи. Внесени по подходящия начин и в съчетание помежду си, те ни осигуряват необходимия комфорт.
Нормално телесно тегло – да се приемат 20-25 ккал/кг дневно
Наднормено телесно тегло – 15-20 ккал/кг дневно
Поднормено телесно тегло – 35 ккал/кг дневно
Препоръчителното разпределение по тип храни е:
– До 60% от общото количество да са въглехидрати
Какво означава гликемичен индекс на храната
Гликемичният индекс (ГИ) е стойност, показваща скоростта, с която храните, богати на въглехидрати, се отразяват на отделянето на инсулин в организма. Това означава препоръчителна консумация на храни с нисък гликемичен индекс. ГИ на храните се измерва в условно въведени единици, като се приема, че глюкозата е с индекс 100. В зависимост от гликемичния си индекс храните, съдържащи въглехидрати, се делят на:
1. “бързи” (с висок ГИ – повишават бързо кръвната захар), напр. глюкоза, фруктоза, кристална захар. Не се препоръчват!
2. “умерени” (напр. зърнени храни; ядки; варива – боб, леща; картофи; мляко; храни, богати на фибри)
3. храни, които не повишават кръвната захар (с нисък ГИ – напр. зеленчуци)
Какво означава хлебната единица
1 ХЕ (хлебна единица) = 12 грама въглехидрати
1. При нормално тегло се препоръчват 20-25 ХЕ дневно, разпределени на 5 – три основни хранения и две междинни закуски, напр. по 5-6 ХЕ за закуска, обяд и вечеря и по 2 ХЕ в 10:00 и в 16:00 часа.
2. При наднормено тегло се препоръчват 12-15 ХЕ дневно, разпределени на 5 – три основни хранения и две междинни закуски, напр. по 3-4 ХЕ за закуска, обяд и вечеря и по 1 ХЕ за междинни закуски в 10:00 и 16:00 часа.
3. При поднормено тегло се препоръчват по 25-30 ХЕ дневно, разделени на 5 – три основни хранения и две междинни закуски.
– До 30% от общото количество да са мазнини
1. наситени (животински) препоръчителен прием под 10%;
2. мононенаситени (зехтин) – 10%;
3. полиненаситени (омега-6 мастни киселини – напр. от риба и авокадо, омега-3 мастни киселини – от риба, морски дарове и ленено семе, омега-9 мастни киселини – зехтин, сусамово олио, авокадо, бадеми) – 10%.
До 1 г/кг телесно тегло да са белтъци
Единица мярка за необходимото количество белтъчен внос на ден е 1 кокоше яйце.
Белтъците/протеините могат да бъдат от животински и от растителен произход. Източници на растителни белтъци например са фасул, леща, соя, пшеничени кълнове, ленено семе, лимец, царевица, лешници, бадеми, овесени ядки. Все повече се обсъжда преминаването към вегетарианска храна, но следва да се има предвид, че в месото, млякото, яйцата и рибата се съдържат незаменими аминокиселини, които или не могат да се набавят по друг начин, или се набавят в недостатъчно количество. Ядките и авокадото съдържат и растителни мазнини и това ги прави много калорични, от което следва да се ограничи общо приетото количество.
Защо трябва да ограничавам приема на даден вид храна
Тестените храни, които са основната и любима храна на българина, както и картофите, чипсът и оризът съдържат висок процент нишесте, т.е. захар и повишават бързо и рязко нивото й в кръвта. Затова се препоръчва да се намали количеството им общо за денонощието и да не се приемат едновременно храни от тази група – например картофи и/или ориз и хляб.
Зеленчуците – домати, краставици, зеле, моркови, ряпа, алабаш, червено цвекло, броколи, карфиол, брюкселско зеле, листни зеленчуци, чушки, тиквички и други могат да се приемат в количество до 300 г, без да се преизчисляват в хлебни единици, т.е. една средно голяма разнообразна салата на основно хранене ще осигури освен необходимите фибри и балансиран внос на витамини и микроелементи.
Плодовете – и тук е необходимо разнообразие. Всеки с неговите предпочитания. По-физиологично се усвояват суровите плодове, по възможност с кората. Кората внася допълнително целулоза, която допринася за чувството на ситост и други ползи, по-плавно и леко повишава нивото на глюкозата в кръвта и добавя минерали и витамини. Препоръчително е консумация на плод пред плодов сок, дори и прясно изцеден. Готовите плодови сокове са с допълнителен прием на захар и Е-та.
Мазнините – какво трябва да знаем допълнително за тях
За предпочитане е да приемаме растително олио, и то нерафинирано – студено пресованият зехтин е на първо място, следван от лененото олио. Слънчогледовото олио съдържа сравнително по-малко полезни съставки. Маргаринът съдържа т.нар. трансизомери на мастни киселини, за които организмът ни няма ресурс нормално да усвои.
Подсладители и храни специално за диабетици
Ако направите справка за различните подсладители и храни за диабетици, ще установите колко допълнителни неизвестни за вас химически добавки и Е-та има в етикетите – при това няма гаранция, че е посочена всяка съставка. Всяко химическо вещество, несвойствено за организма, може да има още неустановени въздействия върху него. Изборът дали да се приема нещо е личен. Специалните храни за диабетици често са много калорични, т.е. непряко повишават кръвната захар.
1 алкохолна единица (АЕ) = (милилитрите, умножени по % алкохолно съдържание)/1000
Алкохолната единица е количество, равно на 50 до 70 мл концентрат, на 150 мл вино или 330 мл бира.
Виното съдържа полифеноли (напр. ресвератрол), които имат протективен ефект за сърцето и съдовете срещу окислението на липидите, по-специално на лошия холестерол в кръвта и така забавят процесите на стареене на съдовете – атеросклероза. Сухото червено вино съдържа в пъти повече от тези полезни вещества.
Алкохолът блокира действието на инсулина и приет в по-висока доза и без подходящо хранене, може да предизвиква резки колебания в стойностите на кръвната захар – често предизвиква хипогликемия – спадане на кръвната захар.
Заключение: „Диетата“ при диабет означава прилагане на принципите на здравословно хранене.
Д-р Цанка ЯНКОВА, ендокринолог, 24 ДКЦ, София
Статията е публикувана в http://jivotatdnes.bg/
