Инсулинова резистентност
Добави към моето меню
Инсулинова резистентност
Причините за развитие на инсулинова резистентност са:
– наднормено тегло
– метаболитен синдром
– стрес
– употреба на стероиди
– заболявания с тежко общо състояние
– бременност
Инсулиновата резистентност, понякога наричина метаболитен синдром или синдром X е състояние, при което клетките на организма губят чувствителността си (стават резистентни) към инсулина.
Едно от действията на инсулина е да принуждава клетките, конкретно мускулните и мастните, да използват глюкозата в кръвта. На повърхността на тези клетки се намират рецептори, чувствителни на инсулин. Образно казано те са като ключалки, които се отварят с ключ-инсулин, при което кръвната глюкоза навлиза в клетката. Чрез този механизъм инсулинът и контролира нивото на захарта в кръвта.
При прием на високи количества въглехидрати кръвната захар нараства рязко. Панкреасът реагира с производство на голямо количество инсулин, който трябва да принуди клетките да усвоят количеството захар. С всяко покачване на инсулина обаче, инсулиновите рецептори привикват и губят чувствителността си към него. При инсулиновата резистентност инсулиновите рецептори спират да реагират на инсулина. В отговор на това панкреасът произвежда още инсулин, с който да се получи отговор от инсулиновите рецептори на клетките. Резултатът е рязко „отваряне“ на клетките и усвояване на кръвната захар, при което нейната концентрация в кръвта рязко спада. С напредване на процеса се появяват симптоми на хипогликемия – замайване, треперене, причерняване, топли вълни, изпотяване.
С всяко повишаване на концентрацията на инсулин чувствителността на клетките към него намалява. Докато панкреасът е в състояние да продуцира достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар не надскачат референтните граници. Но тъй като панкреасът не е в състояние да отделя постоянно по-високо количество инсулин, идва момент, когато концентрацията на захар в кръвта остава висока. Това означава, че тя не се приема и усвоява от клетките. Когато кръвната захар започне да остава висока и при гладно състояние, е налице диабет тип 2.
Нуждата от инсулин може да се редуцира чрез придържането към специален режим, който засяга предимно консумацията на въглехидрати. Въглехидратите се усвояват от организма след като се разградят на по-прости съставки. Някои въглехидрати се усвояват по-бързо от други, което ги отнася към групата с висок гликемичен индекс. Тези въглехидрати повишават кръвната захар рязко и изискват повече инсулин, който да регулира концентрацията й в кръвта.
Въглехидрати с висок гликемичен индекс или тези, които водят до рязък скок на захарта са чисти захари, бял хляб, брашна, картофи и продукти, изготвени с тях.
Бързи въглехидрати
Въглехидрати с нисък гликемичен индекс, чиято консумация води до плавно увеличаване на кръвната захар: тестени продукти, които съдържат влакна (фибри) като пълнозърнест хряб и кафяв ориз, зеленчуци, които не съдържат нишесте като броколи, боб, аспержи, моркови и зелени зеленчуци
Бавни въглехидрати
Когато въглехидратите се консумират в концентриран вид това силно повишава стойностите на кръвната захар, в сравнение когато се консумират в
богати на други съставки храни и ястия. Множество проучвания показват, че отслабването и аеробните упражнения повишават степента на усвояване на глюкозата от кръвта от мускулните клетки, в резултат на подобряване на чувствителността на клетките към инсулина.
Повече информация за гликемичен индекс на продуктите тук: Метод Монтиняк
