Курбан за здраве
Добави към моето меню
Курбан за здраве
Даване на курбан по нашите земи, обикновено за здраве, е една хилядолетна традиция. Корените са още преди приемането на християнството и е характерна за целия древен свят. С принасянето на кръвна жертва се влиза в диалог с висша сила, от която се измолва нещо или бива омилостивявана. Тази сила може да е божество, природна сила – водата, слънцето, огъня. С принасянето на курбана се търси добронамереност, помощ и закрила за човека от висшите сили
Жертвоприношението на Исаак, Рембранд, 1635 г.
Защо и как се дава общ курбан
В миналото всяко село е правело курбан в някоя специална местност в негова близост. Избиран е голям православен празник – Гергьовден, Петровден, Константин и Елена, Илинден, Никулден, Кръстовден, Св. Врач, Голяма Богородица, Димитровден. Или празникът на определен светия, покровител на селото или владетел на природни стихии, причинили бедствие. Жертвеното животно, обикновено цяло агне, теле, овца, се освещава на поляната от свещеника и след това се заколва. В някои краища на страната се вари курбан чорба – от месото на късове, лук и подправки, в други се пече цяло на чеверме. На трапезата се слага хляб, вино, запалени свещи, се окадява и се чете молитва за здраве и благополучие на цялото село, за плодородие и да го пропускат природните бедствия. Всеки си опитва от храната, пие осветеното вино, но настроението не е празнично.
Традициите са разнородни, но има празници, на които се дава курбан с определени цели:
На Малка Богородица – за здраве на децата,
На Петковден – за нова къща
На св. Иван Рилски – за изцеление, ако в селото бушува болест
Отделно според професията цяла група дава курбан на светията покровител. Рибарите – на Никулден, овчарите – на Гергьовден, пчеларите – на св. Прокопий, курбанът се дава в чест на нейния покровител.
Какво животно се дава за курбан?
Курбанът има важната задача да омилостиви и затова има определени условия, на които трябва да отговаря избраното за жертва животно. То може да бъде от кръга на домашните животни (крава, вол, теле, бик, овца, овен, агне, петел, кокошка, пиле; свиня – само на Коледа) или риба (обикновено с люспи). Забранени за курбан, понеже се смятат за нечисти, са кон, магаре, коза.Дивечът също не може да бъде курбан.
Най-добре е животното да се приготви цяло (на чеверме, пълнено, печено на фурна). На късове се готвят само големите животни. Приготвят се печени, варени, на чорба.
От определеното за курбан животно се готвят цели казани чорба или яхния, а в гозбите се слага ориз, зеле или картофи. Вари се и боб или грах. Изпичат се обредни хлябове с шарки, които са два вида – боговица и светец. Специално за деня се приготвя и варено жито, което после се смесва с мед, захар и скълцани орехи. Житото, сервирано в голяма чиния, се шари с гроздови зърна или парченца плодове
Яденето на курбана е колективно. В миналото на курбан е било канено цялото село и събитието се е празнувало на някоя поляна в селското землище. Днес това обикновено става в дома на този, който дава курбан.
Когато се почита покровителят на семейството или рода, курбанът е в негова чест.
Обичай е ако човек е преживял голямо премеждие в живота си, на този ден да прави курбан в знак на благодарност към силата, която го е спасила. В такива случаи си правим вкъщи лична служба с курбан.
Човек сам определя своя личен патрон – светец. Той може да бъде избран според житието му, според празник, близък по време с премеждието, да бъде патрон на близка църква или манастир.
Общите елементи при всички поводи за даване на курбан са следните:
– освещаване на курбана от свещеник,
– запалването на свещ в деня на курбана в църква
– обредна трапеза, която включва жертвеното животно, хляб, жито, вино, свещите и талисманът, с които се прекадява трапезата, участието на най-близките по родова линия в обряда, произнасянето на благословии за здраве и добро
– трапезата, на която са сервирани всички обредни ястия, непременно се кади от свещеник, но може и от най-стария в рода
Какво е оброк
Подобен на курбана по формата си на честване е оброкът. В него обикновено участват хората от една махала или един род – както е било в миналото. Махалата е определила по някакъв повод, след някакво събитие или просто по избор светец за покровител на къщите с хората и животните, на нивите, лозята и градините. На този светец е обречена определена местност, посадено е дърво, побит е камък (кръст) и всяка година в деня на светеца се урежда курбан – тържество, наречено оброк. Това се прави, за да пази светията нивите, ливадите, лозята, градините от бедствия – градушки, пожари, наводнения, гръм и др. Някъде на мястото на оброка се изграждат параклиси.
Оброк без курбан не може. Коли се голямо животно – теле, овен. Курбанът е общ – събират се пари, купува се животното и се сготвя. То се коли на самото място. Трапезата се слага направо на земята, покрита само с месали. Някъде на оброците присъстват само мъжете, другаде пък – само жените. Общата трапеза се кади три пъти от свещеник или от най-стария присъстващ. Чете се молитва и се ръсят със светена вода мястото, дървото и присъстващите. След това всички сядат на трапезата, а накрая останалата гозба се поделя между участниците за вкъщи.
Оброци се правят само пролетно и лятно време.
Използвана е Празници и обреди на българина (3-то преработено и допълн. изд.), Изд. Парнас, 2003 г.
