Традиции за Кръстовден
Добави към моето меню
На 14 септември Православна църква празнува Въздвижение на Светия кръст Господен. Народът нарича празника Кръстовден. Това е един от четирите дни в годината, в който се извършва поклонение пред кръста, на който е разпънат Иисус Христос. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Празникът се свързва с чудодейното явяване на Светия кръст пред император Константин Велики, който през 312 година се отправил с войските си към Рим, за да избави жителите му от тиранията на Максентий. Той помолил Бог за подкрепа, тъй като войниците му били много по-малко от тези в противниковата войска. Когато слънцето започнало да залязва, той съзрял на небето сияен кръст, под който пишело: “С това ще победиш”, а вечерта в съня му се явил самият Божи син. Той му наредил да направи знаме, приличащо на кръста и да издълбае кръстове върху щитовете и шлемовете на своите войници. Така Константин Велики влязъл тържествено в Рим, разгромявайки войските на тиранина със силата на кръста.
През 326 година майката на Константин Велики, Света Елена, тръгнала към Палестина, за да търси затрупания преди близо два века гроб Господен от яростните гонители на християните. Не след дълго тя открила пещерата на гроба и три кръста, но кой от всички бил Христовият, се разбрало едва след като наскоро починал човек възкръснал чрез докосване с един от тях. Елена изпратила малка животворяща частица от него на сина си в Константинопол, а кръстът Господен бил положен в главната Йерусалимска църква.
Над пещерата на гроба построяват храм, който тържествено е осветен на 14 септември 335 година. Той съществува и до днес, а на този ден пред него се стичат хиляди поклонници, за да зърнат Христовия кръст. Епископът го “въздвижва” /повдига/ над главите им, откъдето празникът получава и своето име.
Моята “житна жертва” за Кръстовден! Нека здравето и благополучието е спътник на всички ни! Vera Mileva
В народните поверия се казва, че всички молитви ще бъдат чути на този ден. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание. Това вярване има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровена частица от Христовия кръст.
Oт Кръстовден започва есента. Денят и нощта се кръстосват
Празнична трапеза на Кръстовден
На този ден не се върши домашна работа и се спазва строг пост.
Не се ядат червени храни – червени домати, червени ябълки, червено грозде, червен пипер.
На трапезата се слага грозде, печена тиква, обреден хляб и други постни храни.
Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича “Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли”, цялото домочадие повтаря словата.
От Кръстовден започва гроздоберът, затова празникът е наречен още гроздоберник. Първото откъснато грозде трябва да се занесе в църквата, за да се освети. Започва и сеитбата на зимните житни култури, а семето за посев се “осветява”.
За първия учебен ден, за Кръстовден, орехите трябва да се оберат.
Според народния календар от Кръстовден започва есента. Казва се, че на 14 септември денят и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават.
На Кръстовден професионалния си празник отбелязват българските огнеборци. На 14 септември 1905 година се е състоял първият пожарникарски събор, който поставя началото на организираното пожарно дело у нас.
На този ден празнуват и чакръкчиите (в модерен прочит може би са кинезитерапевти)– лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници.
Имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстил, Кръстина, Кръстила, Кръстена, Кръстилена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Къна и Ставри.
