Зимна Богородица
Добави към моето меню
Да се познават традициите и празниците е хубаво. Февруари започва с три последователни дни изпълнение с традиции, които губят своето послание в забързания живот в големия град. Преплетени са история, традиции, вяра, църковни празници. Смяната на календара също внася доза объркване, като това на коя дата се празнува Трифонов ден на 1 или на 14 февруари?
През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.
Паметта на Свети мъченик Трифон се отбелязва на 1 февруари, Денят на лозаря – на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари.
– 1 февруари се празнува Трифоновден;
– 2 февруари – Сретение Господне;
– 3 февруари – Свети Симеон, Зимен Симеоновден.
–
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий – бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята.
Както повечето големи християнски празници, Сретение Господне (отбелязван на 2 февруари), има и своя старинен фолклорен вариант, чиито корени водят до незнайни езически времена. Освен Сретение, народът ни нарича традиционния празник Втори Трифунец, Петльовден и т.н..
Сретение Господне е един от четирите големи празника в календара, посветени на Пресвета Богородица.
Всяка година празникът припомня как святата майка отнесла в храма младенеца на четиридесетия ден след Рождество – така, както повелява Мойсеевият закон. Според него всеки първороден син се посвещава на Бога. Символичната цена, с която родителите „го откупуват“, е агне. Ако имотното им състояние не позволява тази жертва, те принасяли два гълъба или две гургулици. Богородица смирено спазила еврейския закон и на 40-ия ден след раждането на Божия син, заедно с Йосиф, отишла в Божия дом. Преминала през ритуално пречистване, тя принесла в жертва две гургулици. Според легендата, в храма ги чакал Симеон – „човек праведен и благоговеен“. Нему било предсказано, че „няма да вкуси смърт“ (т. е. няма да си отиде от този свят) докато не види Месията. Той взел в ръце малкия Исус и изрекъл думи, тълкувани като пророчески и осмислящи целия земен път на Спасителя и Божията майка.
На 2 февруари, жените месели питки и подарявали от тях на две къщи. Според поверието, ако вземеш пари на този ден, ще взимаш през цялата година. Ако дадеш,ще даваш през цялата година. Хубаво ли е времето, ще бъде такова още 40 дни. Ако вали сняг на парцали, през лятото пчелите ще се роят добре. Денят се осмисля и като еквивалент на Игнажден, защото в сила е вярването, че каквото (или когото) срещне човек, излизайки от дома си, такъв ще му бъде късметът през цялата година.
Името Петльовден (или Петловден), Петеларовден носи регионалният празник, честван в цяла Източна България. По нов стил на 2 февруари се отбелязва паметта на Свети Евтимий Търновски. Ето защо на някои места наричат обичая Евтимовден, Евтимя, Ефтим, Ихтима… Но той няма нищо общо с църковния.
Според учените Петльовден има древнославянски произход. Както е известно, петелът е свързан много тясно с представите за слънцето. Той е един от слънчевите символи, възвестява настъпването на новия ден. Олицетворява мъжкото начало и оплодителната способност.
Обичаят е призван да привлича плодовитост и здраве за момчетата. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на петел. Извършва се от жени, майки на мъжки рожби или от момче, което не е достигнало полова зрялост (наричали го „петелар“). В някои отделни селища жертвената птица трябвало да е черна на цвят. Майката или петеларят извършвали жертвоприношението на прага на пътната врата, като гледали кръвта да опръска наоколо. С кръв се прави и кръстен знак по лицето на момчетата, по вратите на дома. След това от сварения петел майките раздават на съседи, заедно с тиганици или парчета пита.
Колоритни и изпълнени със символика, обичайните практики на Петльовден напомнят някои от задължителните моменти на Бабинден. Например посещението при бабата-акушерка, която е помагала при раждането на децата. Почти навсякъде се прави и обща трапеза в дома на бабата, съпроводена с веселие и прилична доза хумор. За разлика от Бабинден, когато жените носят празничните си носии, на Петльовден всички са в булчинско облекло, включително и бабата. Закичени са с пера от опашката на петел. А бабата окичват и с къдели вълна, нанизи от пуканки и червени чушки – все знаци на плодородието. Тя кади трапезата и благославя жените.
В наши дни празникът съществува само като възстановка в селата, в които някога е бил част от традиционния календар. И като още един повод да се спази най-приятната част от традицията – празничното веселие
Преданията разказват следната 300 годишна история: днешният ден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. (споделено от Desislava Georgieva )
