Около Новогодишната трапеза
Добави към моето меню
Около Новогодишната трапеза
Важен момент от всеки празник е трапезата – богата, цветна, събрала даровете на земята, пълна с послание и традиции. Колкото по-значим е поводът толкова по-дълги и специални са приготовленията, рецептите, красиво подредената маса за да се съберат край нея любимите хора.
Такъв ден е последният ден от годината, когато в дванадесетия час настъпва Новата година и си пожелаваме една нова мирна и щастлива година. Масата е отрупана с вкусни ястия, има шампанско, има и сурвачка, която си е наша българска традиция, както и клонка зелено (чемшир) вързана с червен конец и борови клонки, празнична пита с пара и баница с късмети.
снимка Kapka Doneva
Новогодишната пита
Украсата на питата е с изображение на плодове, птици, цветя и кръстен знам. Прави се от най-възрастната жена в семейството или от снахата. Пластиката на питата е пожелание за здраве, плодородие и сполука, която се надяваме да донесе Новата година. Някога са вярвали, че този хляб има и магическата сила да предсказва – младите оставяли залък под възглавницата си за да сънуват с кого им предстои да създадат семейно огнище. Другаде жената, която месила питата излизала на двора и с набрашнените си ръце докосвала овошките за да раждат повече.
Ритуалите на новогодишната трапеза са сходни с тези на Бъдни вечер. Масата се прикадява. Хлябът се разчупва от мъжът в семейството като го държи високо, за да расте високо житото. Хубаво е ако парата се падне на мъжа или на парчето, наречено на дома, за да не напусне сполуката дома. Ако паричката се падне на някой друг то главата на семейството може да купи паричката от него – това е ритуално наддаване и носи веселия около празничната трапеза.
Рецепти за новогодишната трапеза
На масата се поднасят рецепти приготвени с месо – някъде поднасят пача и печено прасе, другаде – петел или пуйка. Важно е изобилието и разнообразието – поднася се това, което ражда земята – орехи, мед, сушени плодове … Чашите трябва да са пълни, а хората весели, облечени в нови дрехи.
Има вярване, че както посрещнем първият ден, така и ще ни върви цялата година.
Баница с късмети
Във всеки край на България има различни особености. Прави се баница с домашно приготвени кори (който може), тестото се замесва от брашно, вода, щипка сол, лъжица оцет и олио. Разделя се на топки и всяка топка се разточва на тънка кора, има различни техники дърпане, точене, теглене … традиционно плънката е от сирене, яйца и масло (свинска мас) Някъде правят баницата с плънка от месо. Общото е, че в баницата се слагат късмети – дрянови клонки, колкото са членовете на фамилията и гостите, с различен брой пъпки и се наричат, за здраве, благополучие, любов, работа, женитба, дом, кола, слагат се вътре в баницата и тогава се пече.
Баницата с късмети се слага на трапезата в първите часове на Новата година (може да я оставите за закуска). Главата на семейството завърта тавата с баницата три пъти и всеки взема парчето, което се паднало пред него.
Днес да я приготвите баница с готови, точени кори, може да сложите като късмети сгънати листчета хартия на които сте написали хубави пожелания.
Новогодишната трапеза не се вдига
1 януари е денят на Сурвакарите. Един от най-хубавите ни спомени е за това как сме наричали думи и берекет като малки и как сега нашите деца ни сурвакат.
На 1 януари е и Васильовден, денят в който православната църква почита паметта на Свети Василий Велики
Сурвакарите
За разлика от коледарите в нощта на Рождество Христово, които са млади мъже, сурвакарчетата са момчета между 4 и 12-годишна възраст. Облечени в нови дрешки, те обикаляли на групи къщите на роднини и близки. Носели украсени дрянови клонки с пуканки, кравайчета и шарени конци, с които сурвакали хората, изричайки благословия:
„Сурва, сурва година,
догодина, до амина.”
Дрянът е символ на здраве и дълголетие – първи цъфти, последен зрее – дрянът предава тези си качества при сурвакането, вярва народът ни. Колкото по-енергични са ударите, толкова по-здрав ще е човек през годината.
Има още нещо, което е много българско и се случва навсякъде където има българи по света. В първите минути на Новата година звучи Дунавското хоро .
Това са онези елементи, които ни правят българи в новогодишната нощ. Какво и как ще поднесете, какво ще сложите на празничната трапеза зависи от много неща. Важното е да сте заедно в тази нощ, тя е начало на цяла една нова година.
