Български храни с шанс за защитено географско указание
Добави към моето меню
Единадесет типични български хранителни продукта имат шанс да бъдат регистрирани в Брюксел като защитено географско указание. Това показва специално проучване на българския клон на организацията Slow Food.
Продуктите са:
– садовски фъстък – Садово, Пловдив; – куртовски розов домат и куртовска капия от Куртово Конаре, Пловдив;
– смилянски фасул;
– месо от източнобалканска свиня, характерна за областите Шумен, Варна и Бургас;
– еленски бут от община Елена;
– странджански чай;
– реселешки воден лук от Реселец, Червен бряг;
– сол от Атанасовското езеро – Бургас;
– чипровски обге (домашно печени кори за баница от тесто);
– куткус (тестени зрънца) от Брезница, Гоце Делчев;
– меурче от Разлога (сушено в дървена пепел или в царевично брашно кълцано месо и подправки).
Засега България има успешно регистрирани като защитено географско указание само два продукта – горнооряховски суджук и българско розово масло.
Като храни с традиционно-специфичен характер са регистрирани “Кайсерован врат Тракия”, филе “Елена”, “Панагюрска луканка” и роле “Трапезица”. Очаква се към тях да бъде добавена и “Говежда пастърма” – процедурата в Брюксел е към своя край.
Продуктите са номинирани от Slow Food – организацията, чиято цел е да популяризира и подкрепя производителите на “вкусна, чиста и честна” храна, каза в интервю за БНР Десислава Димитрова, координатор на клона в България. Неправителствената организация ще помогне за регистрирането на обединение на производителите в съответния регион (задължително условие за кандидатстване) и за подготовката на документацията по защитата на продуктите.
Предстои национална процедура по признаването им (извършва се в Министерството на земеделието и храните) и последващо одобрение в Брюксел, което отнема средно около две години.
Регистрираните в Брюксел храни носят добавена стойност за производителите и за района, в който са произведени. Вписването в регистрите е средство за достъп до пазара, осигурява допълнителна заетост на хората в тези райони и води до опазване на традициите и биоразнообрадието.
Европейските схеми за качество са три:
– защитено наименование за произход (всички процеси – производство, преработка, опаковане – се случват в един и същ регион);
– защитено географско указание (eдин от процесите се извършва в посочения регион);
– храна с традиционно-специфичен характер (защита на рецепта и производство от поне 30 години, свързана е с традиция, а не с географски регион)
Страната ни няма нито едно вписано защитено наименование за произход, но вече е в ход национална процедура по регистрацията на странджански манов мед, уточни Елка Божилова, началник на отдел в Министерството на земеделието и храните.
Защо е важно това
– за да се запази производството на традиционни български храни;
– за да запазим културни традиции;
– за да промотираме в чужбина български стоки;
– за да печелим пари от тези храни от популяризирането им в чужбина;
– за да имаме избор в магазина, когато купуваме български продукти – отгледани или приготвени традиционно и качествено. На мен самата някои от продуктите не са ми познати, не знам откъде и как може да бъдат закупени.
