Подправки за отслабване
Добави към моето меню
Затлъстяването и метаболитният синдром се срещат все по-често в съвременното общество в резултат на заседналия начин на живот и огромното количество хранителни изкушения, които са лесно достъпни в супермаркетите. Диетичните режими в комбинация с различни фармакологични средства водят до относително бързо намаляване на телесното тегло и подобряване на метаболитните показатели, но поддържането на постигнатите резултати изисква много търпение и воля. Доживотното ограничаване на висококалорийните храни е изключително трудно и често след провеждането на определена диета се стига до рязко покачване на приема на сладкиши и мазнини с последващо бързо наваксване на загубеното тегло и метаболитна декомпенсация – познатия ни йо-йо ефект.
Източните подправки в диетата
Противодействието на този модел е сложно, тъй като в хода на еволюцията някои хора са развили генетични механизми, които им позволяват успешна адаптация към условия на глад чрез максимално запасяване с енергия („спестовен генотип”). Това е причината за обичайния йо-йо ефект, наблюдаван при краткотрайните диетични режими. Ясно е, че траен успех по отношение на метаболитните нарушения може да се постигне само след качествена промяна в храненето. Ролята на плодовете, зеленчуците и фибрите е ключова за поддържането на нормален енергиен баланс, но възниква въпросът, дали консумацията и на определени подправки може допълнително да благоприятства обмяната на организма.
Полезни подправки и метаболитен синдром
Канела (Cinnamomum verum)
Подправка, използвана още от Библейски времена, която се добива от вътрешната част на кората на някои видове лаврово дърво. Лечебните свойства на канелата по отношение на затлъстяването и метаболитните заболявания са известни отдавна, но едва в последните години се задълбочиха проучванията на подлежащите механизми. Основен компонент на канелата е веществото cinnamaldehyde (CIN), което придава типичния мирис на подправката. CIN стимулира TRPA1 рецепторите, които се намират в гастро-интестиналния тракт, панкреаса, белите дробове и нервната система. Посредством активацията на тези рецептори CIN може да повлияе регулацията на стомашно-чревния мотилитет, скоростта на изпразване на стомаха, секрецията на холецистокинин от тънките черва, както и освобождаването на серотонин от ентерохромафинните клетки.
Екстрактът от канела може да модулира инсулиновата секреция и да повиши енергоразхода на организма чрез увеличаване секрецията на адреналин и стимулиране на термогенезата. Приложението на канелен екстракт при пациенти със захарен диабет тип 2 за няколко седмици води до значимо понижение на кръвната захар, триглицеридите и общия холестерол. Приложението на канела има и допълнителни антиоксидантни, противовъзпалителни и антихипертензивни ефекти, а чрез повлияване отделянето на грелин и активиране на PPARγ и PPARα рецепторите тя може да окаже благоприятен ефект и върху телесното тегло.
Проучванията при животни и хора показват, че канелата може да подобри всички компоненти на метаболитния синдром, което подчертава нейното значение като потенциално терапевтично средство.
Като цяло канелата е безопасна, когато се приема в малки количества, но следва да се има предвид, че някои подвидове съдържат кумаринови производни, които биха могли да се отразят неблагоприятно на болни с чернодробни заболявания и състояния, свързани с повишена склонност към кървене. Също така не е известно, дали канелата е безопасна при бременни.
Ефективно отслабване с помощта на канела
Куркумата (Curcuma longa)
Традиционно лечебно средство за дихателни инфекции, хронична умора и ревматични заболявания в Аюрведичната и Китайската медицина, познато от хилядолетия. Потенциалните терапевтични субстанциии в тази подправка са известни като куркуминоиди и включват веществата сurcumin, demethoxycurcumin и bisdemethoxycurcumin. Куркуминоидите намаляват провъзпалителните адипоцитокини в мастната тъкан, увеличават експресията на полезния адипонектин, понижават кръвната захар, подобряват инсулиновата чувствителност и селективно потискат експресията на 11-бета хидрокси-стероиддехидрогеназа тип 1.
Интересно проучване върху пациенти с „предиабет” показва, че продължителният прием на куркума успешно забавя естествената прогресия на началните въглехидратни нарушения до изразен захарен диабет тип 2. Добавянето на куркума в течение на 9 месеца подобрява бета-клетъчната функция на панкреаса, намалява инсулиновата резистентност и повишава серумните нива на адипонектин у пациентите. При диабетици куркумата оказва изразен антиатерогенен ефект. В допълнение, приложението на куркума при пациенти със затлъстяване, които провеждат диетичен режим, води до значително по-изразено отслабване и намаление на процента мастна тъкан в сравнение с пациенти, които са на същия режим, но не са получавали подправката. Куркумата в малки количества е безопасна, но в големи може да предизвика стомашно-чревни проблеми.
Проучванията на тази подправка са насочени не само към широкия спектър от метаболитни нарушения, но и към изучаване на действието й при болест на Алцхаймер, деменция, някои видове рак и ревматологични заболявания. Азиатско изследване сочи, че възрастните хора, които често употребяват куркума в менюто си, имат по-добра когнитивна функция от тези, които използват подправката много рядко или никога. Бъдещето ще покаже, дали наистина куркумата може да подобри мозъчната функция и кои групи пациенти биха имали най-голяма полза от нея.
Куркума за детокс
Розмарин (Rosmarinus officinalis)
Това е многогодишно вечнозелено растение, типично за Средиземноморския регион. Той се прилага като подправка и лечебно средство за стомашно-чревни заболявания и главоболие от векове. В последните години нарастват доказателствата за неговия благоприятен ефект при затлъстяване, въглехидратни нарушения и метаболитен синдром.
Химичният анализ на розмарина сочи наличие на множество фенолови дитерпени, тритерпени и фенолови киселини, от които най-голямо значение имат карнозиновата киселина и розмариновата киселина, известни със своите антиоксидантни свойства. Проучванията върху опитни животни показват, че приложението на екстракт от розмарин може да намали кръвните захари, триглицеридите и лошия холестерол. Екстрактът може също така да предотврати увеличаването на телесното тегло на фона на висококалорийно хранене. Розмаринът осъществява тези ефекти чрез повлияване на ензимите, включени във въглехидратната обмянa и увеличаване на рецепторите (и съответно метаболизирането) на „лошия” (LDL) холестерол. В допълнение, той модулира адипоцитната диференция при опитни животни и хора, поради което може да окаже благоприятен ефект и при затлъстяване.
Розмаринът е използван широко в миналото за подобряване на паметта, но влиянието на изсушените листа на растението върху когнитивната функция не е еднозначно. Рандомизирано плацебо-контролирано проучване върху възрастни хора показва, че приложението на екстракта в доза 750 мг подобрява значително паметта, докато дозата от 6 грама има негативен ефект върху когнитивната функция. Употребата на растението като подправка не е свързана с никакви странични ефекти, но все още не е ясно, дали приложението на необичайно високи дози е безопасно.
Розмарин – подправка за дълголетие
Джинджифил (Zingiber officinale)
E една от най-широко разпространените подправки по света, използвана в древността като лечебно средство при стомашно-чревни и простудни заболявания. В последно време активно се проучват неговите противовъзпалителни и противотуморни ефекти, докато влиянието му върху метаболитния синдром е по-малко известно.
Приема се, че джинджеролите са основните съставки на джинджифила, които оказват биологично действие. Оказва се, че тези субстанции повишават значително инсулин-зависимото усвояване на глюкозата от мускулите, като увеличават количеството на глюкозните преносители GLUT4. Подобни ефекти се установяват и на нивото на адипоцитите в мастната тъкан.
Екстрактът от джинджифил не повлиява кръвната захар и инсулина при здравите опитни животни, но значително подобрява въглехидратните показатели при тези със затлъстяване и захарен диабет тип 2. Приложението на 3г сух екстракт от джинджифил намалява също така кръвната захар, триглицеридите и общия холестерол при диабетици. Освен това подправката има значителни антиоксидантни качества и може да окаже протективен ефект по отношение усложненията на захарния диабет тип 2. Експериментални изследвания доказват полезните свойства на джинджифила при увреждания на черния дроб, бъбреците, централната нервна система и очите в резултат на продължителна хипергликемия. Важно е да се отбележи обаче, че ефективността на екстракта може да зависи от начина на приготвяне и съхранение.
Безопасността на джинджифила е доказана в много проучвания, така че подправката може да бъде благоприятна за пациентите с метаболитен синдром.
Джинджифилът помага и при отслабване
Магданоз (Petroselinum crispum)
Магданозът е традиционна подправка в Средиземноморската кухня, който се използва отдавна като „народно” лечебно средство при диабет и хипертония в Турция, Испания и Мароко. Съдържа вещества с антимикробно, антианемично, антикоагулантно, диуретично, хепатопротективно, естрогеноподобно и антиоксидантно действие, но клиничните проучвания насочени към по-подробно изучаване на неговите полезни свойства и евентуална токсичност са твърде малко.
Магданозът намалява кръвните захари при опитни животни с увреждане на панкреаса, най-вероятно поради потискане на глюконеогенезата и увеличаване на гликолизата. Той понижава артериалното налягане, забавя сърдечната честота и намалява склонността към тромбози, но въпреки това, не е проучено влиянието му при хора със сърдечно-съдови заболявания.
В народната медицина магданозът е използван за предизвикване на аборти. Въпреки че репродуктивна токсичност не е доказана, растението не трябва да се използва от бременни докато не се натрупа повече информация в тази насока.
***
В заключение, проучванията показват, че някои традиционни подправки може да се окажат полезни за пациентите със затлъстяване, метаболитен синдром и захарен диабет тип 2. Много е важно използваните продукти да бъдат, отглеждани в екологично чисти зони, произвеждани и съхранявани правилно, за да може да се съхранят полезните им свойства и да се избегне натрупването в тях на тежки метали и други вредни вещества. Необходимо е също да се съберат повече научни данни за полезните свойства не само на екзотичните, но и на традиционните български растения и подправки.
Източник: http://www.metaboliten-sindrom.bg/
