Велик пост
Добави към моето меню
През 2020 Великият пост започва от 2 март, понеделник, след Сирни Заговезни, които са на 1 март и продължават до 19 април 2020 г., когато е Великден.
Великденските пости се наричат още Света Четиридесетница – те са най-строги и най-продължителни – 40 дена или 7 седмици преди празника.
Всичко, което трябва да знаем за Великия пост преди Великден
Великденските пости символизират времето, в което Христос прекарва четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за саможертва в името на Бог и човечеството. Затова по време на Великия пост се смята, че човек пречиства тялото и душата си. Постът се приема за въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.
Повярвалите в Христа започнали да постят още по времето на апостолите. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век вече има указания и наредби за постите. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Като най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител, пише в pravoslavieto.com.
“Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека.” (Мат. 15:11)
Как се спазва Великденски пост
Постът не е само ограничаване от месо и млечни храни, постът е време човек да се раздели и с лошите мисли и дела. Постът е подготовка за опрощение на греховете ни, време за размисъл и нравствено извисяване.
Духовният пост е по-труден от телесния. Ако не може – по-добре да си направи една пролетна диета или детоксикация, без да го нарича пости.
През целия пост риба се разрешава два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница.
През първата седмица, от понеделник до събота включително, се спазва строг пост – растителна храна без олио и вино. В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.
През втората седмица в сряда и петък е строг пост. В събота и неделя е позволено олио и вино. На Благовещение се разрешава и риба.
В третата седмица, наречена Кръстопоклонна, от понеделник до петък включително е строг пост, събота и неделя – олио и вино.
По време на четвъртата, петата и шестата седмица се спазват постите, както през втората – в сряда и петък е строг пост, а в събота и неделя – олио и вино. В съботата на шестата седмица, Връбница, може да се яде риба, хайвер или други безгръбначни животни.
През Страстната седмица, от понеделник до събота включително, постът е строг. Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.
Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.
Нещо, което чух преди години от моя позната, която завърши богословие. На Бог съм му нужна здрава. Така че, ако сте болни или чакате дете – първо бъдете здрави.
Каква е храната по време на пости?
„Всички се интересуват какво е редно и какво не, какво трябва да се прави и какво трябва да се спазва. С две думи трябва да се въздържаме от месо на животни. Риба се разрешава в някои определени случаи, а ракообразни, охлюви и тем подобни са разрешени винаги.” Казва епископ Тихон, предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”.
По време на пости може да се храним здравословно и пълноценно
Меню за пости
– Може да хапвате всичко, всичко, което е от растителен произход. Това са ядки, плодове, зеленчуци, варива.
– Маслини и различни студено пресовани масло – зехтин, шарлан, кокосово масло, ленено, сусамово, от семки на грозде, от тиквени семки…
– Когато се приготвя хляб или домашен сладкиш – трябва да е и без яйца и без млечни.
– Важно е рецептите да бъдат приготвяни без чисто масло или свинска мас, а с растително масло.
– Народът ни е казал, че е дошла пролетта, когато се хванем за зелено. Затова приготвяйте коприва, спанак, лапад, лопуш, киселец на супа, с ориз, с картофи.
– Правете си много зелена салата с всичко зелено и свежо, което откриете в магазина до вас.
– Не пропускайте и кореноплодите – в края на зимата и началото на пролетта може да се приготвят различни вкусни и полезни салати и шейкове с тях – ряпа, червено цвекло, моркови.
– Бобовите храни са достъпни, вкусни и полезни – боб, нахут, леща, грах – може да се приготвят много рецепти с тях. Те са източник на растителен протеин, фибри и магнезий.
– Гъби – може да добавяте почти към всяка рецепта или като основно ястие.
– При зърнените храни също има разнообразие – можете да включите овесени ядки, киноа, жито, просо, ечемик, различни видове ориз…
– Това е време в което се прави най-много паста от маслини, паста от нахут – хумус, а ако сте любители на препечени филийки – полейте ги със зехтин, който може да овкусите с различни подправки. С тофу също се получава вкусно.
– Яжте мед – помага да се засити глада.
– Ядки и сушени, които трябва да са ви винаги под ръка, защото с високата си енергийна стойност могат да ви спасят от „прегрешение“. Направете си бурканче в което да смесите мед, сусамов тахан и смлени орехови ядки – засища всяко чувство за сладко и е много полезна смес.
– Алкохолът се изключва от менюто.
И още няколко идеи
– Подредете менюто според вкуса си с много плодове и зеленчуци, не допускайте усещане за глад.
– Огледайте внимателно какви зеленчуци има в магазина, изберете – моркови, грах, царевица, карфиол, броколи (може и замразени) и направете зеленчуци на пара
– Използвайте подправки – свежи и сушени. Лимонов сок, ябълков оцет, соев сос, сос от нар…
– Правете различни зеленчукови супи. Редувайте като ги приготвите и като крем супа, с пасиране на същите зеленчуци.
– При ограничаване на месото може да се появят някои хранителни дефицити, най-важен от който е този на витамин B12, затова може да приемате на хапчета (милгамма N след хранене)
Предварително определете менюто си за следващите три дни, така че да го направите максимално разнообразно.
Постната рецепта не означава, че е скучна, еднообразна или невкусна.
И накрая –
подредете менюто според вкуса си и не допускайте усещане за глад.
За и против постите
Всеки трябва добре да обмисли дали е подходящо за него да изключи консумацията на продукти от животински произход и дали да спази целия 40-дневен период на определените хранителни ограничения
Днес, (дори да не сме религиозни) постите могат да ни помогнат да организираме нашето хранене. Не случайно във всяка религия има периоди на пост. Това е свързано както с вярвания, така и с цикли на природата. Живеем в район с ясно изразени 4 сезона, а когато храненето ни е с местни и сезонни храни – този ход е ясно изразен.
Пролетта е време на събуждане на природата. Време за диети и влизане отново във форма след дългата зима, но не е редно да се нарича пост, ако не сме вярващи.
