Подправки в китайската кухня

Добавено в Подправки

Добави към моето меню

Основни подправки и ароматизатори в китайската кухня
Изкуството да се приготвя храна в Китай е на почит. Изкуство е да се опознаят и да се изполват подправките и ароматите когато приготвяш китайска храна

Соев сос и соева паста
От векове китайците ценят соевата паста заради вкусовите й качества и антитоксичното й действие. Начините за нейното приготвяне са описани още в “Класическа икономика на древните времена” и в труда на древния философ и историк Съ Мацян “Древна история на Китай”. Соевата паста се приготвя от ферментирали соеви зърна. Още през 7-ми век тази технология е пренесена в Япония и Корея. При постепенното й усъвършенстване се получава соевият сос – гъста течност, приготвена от соеви зърна и сол, или от ферментирало соево брашно. Видовете сос са различни тъмни или светли, солени или сладки и придават на ястията специфичен цвят и аромат. Днес соевият сос е преминал границите на Китай и се използва в цял свят.

Джинджифил
Корените на тропическото растение джинджифил са с остър, специфичен аромат и парещ вкус. След соевия сос, това е най-употребяваната подправка в китайската кухня. Използва се пресен или изсушен, а също така и на прах. Джинджифилът се среща в рецептите на всички готварски книги, издадени в България преди Втората световна война.

Звезден анасон
Семената на това растение със силно сладникав вкус и аромат и форма на звезда се използват главно при ястия с месо и при мариноване.

Канела
Изсушената кора от стеблото на тропическото кафяво дърво се използва на парчета или стрита на прах. Канелата придава на ястията особено пикантен, сладникав вкус.

Карамфил
Цветните пъпки на карамфиловото дърво са една предпочитана ароматна подправка както в китайската кухня, така и в кулинарията на други страни.

Лечение чрез храни и билки в Китай
В древен Китай се оформя специфичната китайска традиционна медицина и фармацевтика на базата на използване на естествените билки от природата. Китайската традиционна медицина е тясно свързана с хрането. В китайската поговорка се казва, че в сравнение с лечението с лекарствата, лечението с хранителни продукти е по-ефикасно и полезно за здравето, т.е. това е поговорката “Ти си това, което ядеш.”

Лечението с хранителни добавки е много популярно в Китай и до днес. През династия Джоу (1046 пр.н.е. до 256 пр.н.е.), хората използват хранителни продукти за лечение. В древен Китай има много книги за лечение чрез храната. Творческите произведения на известния специалист по медицина през династия Тан (618 – 907 г. н.е.) Сун Симяо “Цяндзинфан” и “Цяндинджифан” (и двете значат хиляди рецепти) оказват дълбоко влияние на развитието на лечението с хранителни продукти в древен Китай.

Според него,
здравето се основава на правилното хранене, а не на пиене на лекарства.
Лекарите трябва да разберат причините за болестта и ги лекуват с хранителни съставка. Ако те не са ефикасни, тогава могат да се използват лекарства. Той живее повече от 100 години, което е най-доброто доказателство на неговата теория за опазване на здравето.

В Китай е популярно
да се лекуват болести със зеленчуци и с други храни.
При простудата се пие гореща супа с червена захар, джинджифил и бялата част на лука. В страната солта, оцетът, джинджифилът, лукът, чесънът и други подправки, често се използват за лечение на болестите.

Лечението с цветя е отделен раздел от лечението с хранителните продукти.
Това лечение започва от епохите “Пролет и Есен”(7-ми и 6-ти в.пр.н.е.) и е разпространено през династия Тан (7-ми в.н.е.). Цветята могат да се използват за лекуване, особено са полезни за жените.

Лечението чрез билки в храната означава приготвяне на ястията с билки.
Често се прибавят в каши, спагети, супи и други блюда. В страната има ресторанти, които специално предлагат ястия, приготвени с билките.

В “Закона за хигиена на хранителните продукти” се определя, че е забранено да се прибавят билките в хранителните продукти. Това забранява приготвянето на ястията с билки. За да се разреши това противоречие, са одобрени няколко десетки билки, които могат да се използват в хранителните продукти.

Женшен
е най – популярното и почитано растение в китайската традиционна медицина. Продава се почти на всеки ъгъл в Азия и във всички аптеки и дрогерии по цял свят.
Това растение е от семейство Araliaceae и расте от двете страни на Тихия океан. То е многогодишна билка с листа от пет дяла и месест ароматен корен, изключително ценен като тонизиращо и лекарствено средство.
Коренът е бил изполван от местните жители в Америка, Сибир, Китай и други азиатски народи от векове. Обичайно от него се приготвя чай, който се пие веднъж на ден за тонизиране, но всъщност много по – често се използва с терапевтични цели.
Най – силно действие има женшенът, растящ в Северна Америка. Той е пренесен в Азия, където се отглеждат и двете разновидности – американската и азиатската. Използват се както дивата, така и култивираната разновидност на билката.
Добре е растението да е на възраст над 5 години, за да има добър ефект. Колкото по – стар е женшенът (най – ценени са тези между 7 и 15 години), толкова по – скъп е. Изсушените корени се нагряват и се нарязват на ситно, за чай, но малките парченца също така могат да се дъвчат, да се смучат или просто да се държат под езика.

Женшенът има сладко – горчив вкус и силен аромат, съдържа алкалоиди. Счита се, че действа добре на общото здравословно състояние и по-специално на умствените функции. В западната медицина и фармакология не се използва, въпреки, че съставките му могат да бъдат изолирани за производство на лекарства.

Соевият сос е най-силният антиоксидант
далеч превъзхожда свойствата на червеното вино и витамин С

Тъмният соев сос, извънредно популярен в страните на Източна и Югоизточна Азия, е напълно способен да оказва по-ефективно противодействие на стареенето на човешките клетки, отколкото червеното вино и витамин С. Сосът, получен чрез ферментация на соята, съдържа вещества, които 10 пъти по-активно, отколкото червеното вино и 150 пъти, отколкото витамин С, забавят процесите на окисление на клетките на човека.
Червеното вино, плодовете и зеленчуците съдържат елементи, способни да противостоят на т.н. свободни радикали – нестабилни атоми, разрушаващи човешката клетка. Именно със свободните радикали специалистите свързват процеса на стареене и възникването на различни тежки заболявания.
Наред с антиокислителните си свойства, соевият сос значително подобрява кръвообращението и забавя развитието на сърдечно-съдовите и други заболявания.
Трябва да не се злоупотребява с употребата на соевия сос, тъй като в него има високо съдържание на готварска сол, за която е известно, че е фактор на покачване на кръвното налягане.