Рецепти за Гергьовден
Добави към моето меню
Рецепти за Гергьовден
Не може Гергьовден без агнешка чорба и агнешко печено – това е нашата, българската традиция
Гергьвден се празнува на 6 май, като това е най-големият пролетен празник след Великден.
Празнува се в деня нахристиянския светец Свети Георги, който е смятан за покровител на стадата и на овчарите.
На Гергьовден се празнува и деня на българската армия с празничен парад.
На общата, празнична трапеза се събират роднини и приятели. На този ден традицията повелява да се приготви гергьовско агне, което се пече цяло и обреден хляб. Това са няколко проверени от времето и опита време за празничната трапеза:
Агнешка чорба
Агнешко ризото
Агнешка дроб сърма
Агнешко със зелен лук и пресни картофки
Пълнена агнешка плешка
Агне по гергьовски
Пълнено агне (яре)
Агнешко горски кебап
На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина и се поднася на трапезата.
Гергьовден поставя началото на лятото и новата стопанска година.
Празникът има сложна и богата обреднест, която включва много страни от живота на човека.
Приготовленията за Гергьовден започват още от предния ден, тогава се договарят и се колят агнетата, а жените берат цветя, зеленина и дома трябва да е чист и нагласен за празника. С венци и зелени клонки се закичват хората, къщите, кошарите и животните. Затова празника се нарича и Цветен Георги.
Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.
Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава “играе” заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица.
Гергьовден е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Денят на храбростта се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ â„– 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ â„– 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление â„– 15 на Министерския съвет.
Днес Гергьовден се празнува по-различно, но все така е празник, защото е национален празник, защото са много именниците на този ден, защото българина има нужда от своя празник в началото на май. Когато природата е така красива – зелените жита, вързалите вече овошки и порастналите малки агънца и яренца по селата.
